„Не одобряваме действията на българите. Те не ни послушаха, действаха тихомълком, съвети не искаха, нека сега сами си оправят кашата, която забъркаха. Според Нас, докато княз Александър (Александър Батенберг - бел.ред.) продължава да се разпорежда със съдбата на българския народ, нашата намеса в българските работи е абсолютно невъзможна и безполезна. Заради последните действия на българите, които Ние не одобряваме и за Нас са нежелателни, би било непростимо и даже престъпно спрямо Русия да се караме и да водим война с Турция, а може би и с Европа. Ние трябва да имаме една-единствена главна цел - завладяването на Константинопол, за да се установим завинаги на Проливите и да знаем, че Константинопол винаги ще бъде в наши ръце. Това е в интерес на Русия и към това трябва да се стремим. Всичко останало, случващо се на Балканите, за Нас е второстепенно. Стига сме правили демонстрации в ущърб на истинските интереси на Русия! Славяните сега са длъжни да служат на Русия, а не Ние на тях!”, пише руският император Александър Трети няколко дни след обявяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, пише „Дойче веле”.
Тези думи на самодържеца изпратени на всички руски офицери, останали след Руско-турската война да обучават младата българска армия. Четири дни след Съединението военният министър на Княжеството България, Михаил Кантакузин, руски княз и генерал-майор, и подчинените му руски военнослужещи колективно напускат министерството и своите гарнизони.
Така те оставят българската войска без командване пред надигащата се опасност Османската империя да потуши със сила безредиците във васалното на султана Княжество България и нейната територия – Източна Румелия.
Проблемът е, че към православните балкански държави Русия винаги е провеждала „политика на чувствата“, казва в тази връзка историкът Андрей Пантев. „Империята се държи крайно нетактично към тази част от Европа и именно това е причината за странно повтарящия се епизод в историята, при който всички държави на полуострова, получили руска помощ за своето освобождение, преминават през периоди на враждебност към Русия. Да не забравяме и популярното в руското общество предсказание на Достоевски, че тези, които Русия е освободила, щели да се обърнат срещу нея”, отбелязва Пантев.
„Във външната си политика Русия винаги търси благодарности, признателност и послушание, но това поле всъщност е подвластно единствено на интересите на отделните държави”, допълва мнението на колегата си историкът Христо Матанов. В същото време обаче твърди, че първата пукнатина в българо-руските отношения се появява поне няколко години преди Русия демонстративно да загърби каузата за обединението на българите от двете страни на Стара планина. Княз Батенберг е бил любимец на убития през 1881 цар Александър Втори, но опитите да води независима от Русия политика му навличат омразата на крайно консервативния наследник Александър Трети. Извършеното без консултации със Санкт Петербург Съединение само засилва неприязънта на самодържеца, който определено смята Княжеството за свой протекторат. Русия осъзнава, че от планирано предмостие за завземане на османската столица и Проливите, обединена България се превръща в сериозно препятствие. „Решаваща роля за втвърдяването на руския негативизъм спрямо обединението на двете български държави изиграва и позицията на Великобритания, която недвусмислено подкрепя случилото се в Пловдив на 6 септември 1885 година. Руско-британското противоборство през 19 век върви по линията „всичко, което Лондон подкрепя, се отхвърля от Санкт Петербург - и обратното”, обяснява Матанов.
По-малко от два месеца след Съединението, на 2 ноември 1885 година, сръбският крал Милан Обренович напада западните предели на обединената българска държава - след като преди това е уведомил Виена. В същото време младата и неопитна българска армия очаква османската инвазия далеч на юг и на изток. „Обединена България е гроб за всичко сръбско” - така крал Милан обяснява пред император Франц Йосиф военната си интервенция.
Около ненамесата на Русия в Сръбско-българската война са налице някои подозрителни обстоятелства, смята проф. Матанов. Например фактът, че Русия бързо изтегля офицерския си корпус след Съединението и не протестира пред Белград за безпричинното нападение в гръб срещу обединена България.
Историкът обяснява, че истината за българо-руските отношения трудно може да се разбере, тъй като руските архиви си остават недостъпни за чуждестранни изследователи. „Даже документи от XVII век все още не се дават за ползване, макар че официално това не е забранено. Когато преди време наш колега се опита да види дневника на руския посланик в София от времето на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, му беше отказано категорично. Руснаците винаги са държали тяхното мнение по отношение на исторически събития да е единствено меродавното. Неслучайно много българи и днес споделят не българската, а руската гледна точка за общата ни история. Именно липсата на достъп до руските архиви е сред причините руската историография и понастоящем да произвежда митове и легенди под влияние на вътрешния политическия натиск”, заключава проф. Матанов.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
