Д АНС продължава проверката, която трябва да установи кой е собственикът на Руската църква. За първи път телевизионен екип – този на NOVA засне част от документите, по които работят от службата.
От съобщението на руския патриарх става ясно, че скоро ще бъде назначен нов предстоятел на храм „Св. Николай” в София, за да бъдат отворени вратите му. Кога ще се случи това не е ясно. От Българската Патриаршия днес запазиха мълчание. След заседанието на Синода във вторник стана ясно, че нямат правомощия да отворят храма и са изпратили писмо до руския патриарх.
Славов: Това е каноническо самоуправство
Според устава на БПЦ обаче каноничната юрисдикция е на българския патриарх Неофит и той е единственият, който може да дава благословение и административно да назначава свещенослужители. На практика, той направи това и след изгонването на тримата руснаци назначи четирима духовници. Те обаче останаха пред вратите на заключения храм. Така се стигна до въпроса - кой е собственик на сградата. Благой Цицелков потърси отговора сред 800 страници документи в Държавния архив.
1892 г. - общинският съвет на София дарява имот, в близост до тогавашния адрес на Руското посолството, за да бъде построен храм. Фактическото прехвърляне на имота става шест години по-късно.
„Крепостният акт от 1898 година е издаден от Софийската община и той удостоверява, че наистина теренът е дарен на Руското императорско дипломатическо агентство в България, с идеята да се построи една църква, която да има статут на легационна църква”, каза началникът на отдел „Използване на архивните фондове” в Държавна агенция „Архиви” Йордан Желев.
Десетки се събраха на бдение пред затворената Руската църква в София
От документите става ясно, че 20 години по-късно сградата е предадена на Софийската митрополия, като Руската църква е била разменена за храм на улица „Калоян”. В държавния архив се пазят приемно-предавателни протоколи и описи.
Стигаме обаче до 1940 година, когато представителят на СССР в България Лаврентиев иска среща с българското Външно министерство. Бил обезпокоен, че страната ни ще оспорва собствеността на храма, защото крепостният акт е на Царска Русия. Но получава уверение, че България няма претенции. Така СССР получава собствеността на храма, но го отстъпва на България за стопанисване. При бомбената атака над София през 1944 г. по-голямата част от църквата е унищожена.
„След идването на съюзната контролна комисия в България, едно от първите искания на Русия е да възстановим църквата във вида, в който тя ни е била предоставена за ползване през 1940 година”, поясни Желев за събитията след 1944 г.
През 1997 г. нотариус Иван Дахтаров издава констативен нотариален акт за собственост на храма на Руското посолство у нас.
„Няма как да си спомням кой е бил конкретният носител на информация. Не съм запомнил нещо друго важно, което да е повдигнало искането като степен на значимост. Тоест, да е дошъл посланикът или дипломатически служител, което да е имало някаква официалност. Нямам спомен от такова нещо и смятам, че щях да запомня, ако е имало”, казва Дахтаров.
Нотариусът уточнява, че актът, който той е подписал през 1997 година, е бил изготвен предварително, а на него са му предоставени документи за заверка.
„Интересното е това, че нотариусът не манипулира съдържанието на акта. Той е изготвен преди това, нотариусът не се занимава със самото изготвяне на акта”, подчертава Дахтеров.
Проверката на ДАНС за собствеността на храма обхваща и архивите на Софийската митрополия, както и тези на Външното министерство. Те обаче не са публични. От проверката на NOVA в Централния архив обаче стана ясно нещо съществено - през 1946 г. тогавашният външен министър информира предстоятеля на храма, че преминава на директно подчинение към руския патриарх. Именно заради това сега Българската църква чака назначение от Москва.
