Н а 21 септември отбелязваме Световния ден за борба с болестта на Алцхаймер. Отбелязва се от 1994 г. по инициатива на Международната организация за борба с болестта на Алцхаймер.
По данни на Световната здравна организация болестта на Алцхаймер е най-честата причина за деменция
и обхваща около 70 процента от случаите на заболяването. Над 55 млн. души страдат от деменция, като всяка година се регистрират около 10 млн. нови случая, предава БТА.
През 2021 г. Министерство на здравеопазването задава няколко важни въпроса за болестта на акад. Лъчезар Трайков, дмн.,
който е професор по неврология и председател на Българското дружество по деменции.
Вижте част от неговите отговори:
Акад. Трайков, кои са рисковите фактори за развитието на болестта на Алцхаймер?
Акад. Трайков: Първият рисков фактор е възрастта. В общи линии това е едно заболяване, което до 60-годишна възраст се среща сравнително рядко. Обикновено под 45-годишна възраст е казуистика, много рядка болест. Между 45 и 60 години боледуват не повече от 1.5 %- 2 до 3% от населението на Земята. Между 60 и 80 г. обаче заболеваемостта рязко нараства и след 80 г. при цели 30% от хората по света се развива някаква форма на деменция, като половината от този процент са засегнати от болестта на Алцхаймер. И познатите рискови фактори за мозъчни инсулти, сърдечни инфаркти, за мозъчно-съдова болест се явяват рискови и тук, а именно: недобър контрол на артериално налягане, холестерол, диабет, тютюнопушене, наднормено тегло, обездвижване.
Освен това има и един генетичен рисков фактор.
Свързан е с това, че в кръвта има белтък, отговорен за по-бързо възстановяване при различни видове увреди - инфекциозни, травматични и др. Този белтък се синтезира от различни генетични комбинации. При една от тях, рискът да се развие болест на Алцхаймер е 10-12 пъти по-голям, отколкото при тези, които я нямат. Рискови за болест на Алцхаймер са и честите черепно-мозъчни травми при някои спортове.
Има ли методи за превенция на заболяването?
Акад. Трайков: Да. До момента се доказа, че превенция може да има, ако максимално рано се започне една мултимодална програма. Мултимодална, защото обхваща 5 посоки и поради аналогията с петте пръста на ръката беше наречена програма „Finger“ (Пръст). Тя включва, на първо място стриктен контрол над рисковите съдови фактори. Втората посока е свързана със средиземноморската диета, третата – с физически упражнения, в това число редовни разходки от 40 минути до час, всеки ден обаче или 5 пъти седмично. Четвъртият пръст или четвъртата посока са социалните контакти под най-различни форми. Известно е, че на хората в трета възраст в различните страни им предлагат най-различни клубове, напр. по рисуване, по театрално майсторство, грънчарство или изучаване на музикален инструмент. Това са дейности, които гарантират първо - социален контакт, второ – креативност. А креативността, творчеството е профилактика на болестта на Алцхаймер. И накрая – когнитивните стимулации, като за тази цел са разработени най-различни софтуери за компютър и телефон. Но, много добра работа вършат и судокуто, и кръстословиците, които реално са също когнитивни стимулации.
Това е т. нар. превенция - тази палитра от дейности гарантира едно забавяне или по-късна поява на заболяването. Тази мултимодална програма беше предложена за пръв път преди 4-5 години и до момента на хората, които се изследват, действа изключително добре. При тях процентът на заболелите рязко намалява.
Какви са характерните симптоми на заболяването?
Акад. Трайков: Характерните симптоми на заболяването са, естествено, на първо място забравянето на скорошните събития. Това са събитията от последния ден, седмица, при все, че пациентите в същия момент много добре си спомнят случките отпреди 10-15 години и повече, което създава в началото едно лъжливо усещане, че паметта им е съхранена. Хората си казват, че след като си спомнят неща от по-отдавна, значи нищо им няма.
Нищо подобно – скорошните събития са тези, които се забравят в началото на болестта на Алцхаймер.
Когато се срещне един такъв симптом, би трябвало да се потърси консултация. Такава може да се извърши във всички университетски болници в страната, в градските болници в София и в повечето областни болници, в т. нар. паметови консултации или центрове по деменция. Там има лекар, който разбира от тези неща, има психолог, който може да направи тестове. Прави се кратко скринингово изследване в началото. При нас, в Александровска болница, този център разполага с трима психолози и четирима лекари. След краткото скринингово изследване, ако има тревожен резултат, се предлага задълбочаване на изследванията, включително има и гарантирана клинична пътека, която би могла да обезпечи допълнителните изследвания като скенер или ядрено-магнитен резонанс, кръвни изследвания, лумбална пункция. След като се натрупат резултатите от 3-4 изследвания, ние бихме могли с голяма сигурност (от 95%) да кажем действително заболяването на човека свързано ли е с болест на Алцхаймер, в начален стадий ли е, в по-напреднал ли е, или въобще няма риск за него.
Т. е. да не се обръщаме към лекаря-невролог в местното ДКЦ?
Акад. Трайков: Стандартните лекари-невролози не са в състояние да направят обстойно изследване. Пак казвам – навсякъде в градските болници, както и в университетските, има възможност да се направи такава консултация. Тези центрове разполагат с валидизирани тестове, с които хората могат да бъдат изследвани. Важно е изследването да се извърши отговорно и професионално, за да не се стига до фалшиво позитивни резултати.
А у нас доколко разпространено е заболяването?
Акад. Трайков: Имаме данни за 100 000 души с развита класическа болест и още 100 000 с началната степен, която наричаме леко когнитивно нарушение. Това е т. нар. стадий преди деменция. Това означава 200 000 души в двата стадия – много начален и малко по-напреднал.
