Б ългарската народна банка изразява категорична позиция против предложения проект на държавен бюджет за 2025 г. и неговото приемане. Предвидените параметри в разходната част на бюджета предполагат значително нарастване на преразпределителната роля на държавата в икономиката през 2025 г. при планирани общи бюджетни разходи по Консолидираната фискална програма в безпрецедентен размер от 46% от БВП, какъвто не е наблюдаван в периода от 1998 г. до сега, заявяват от БНБ.
Същевременно текущите бюджетни разходи също се предвижда да достигнат изключително високия размер от 38.2% от БВП. Липсата на мерки, водещи до устойчива фискална консолидация, които да са фокусирани върху ограничаване на високия растеж на текущите бюджетни разходи, увеличава значително вероятността от наложително повишаване на данъчно-осигурителната тежест за фирмите и домакинствата. В резултат, предлаганата фискална рамка за 2025 г. представлява цялостна промяна в провежданата до момента икономическата политика в страната, основана на поддържането на ниски данъчни ставки на корпоративните данъци и на данъците върху доходите на физическите лица, които подкрепят икономическия растеж и имат положително влияние върху търсенето и предлагането на труд.
Людмила Петкова: Поскъпването на ракията с 2-3 лева би било спекулативно
Продължаващото силно нарастване на текущи бюджетни разходи с постоянен характер и поддържането на бюджетни дефицити, които са близки до 3% от БВП, води и до значително нарастване на рисковете пред фискалната устойчивост на страната и също така застрашава постигането на целта за приемане на еврото в България във възможно най-кратки срокове, тъй като се създават рискове за изпълнението както на Маастрихтския критерий за бюджетен дефицит, така и на критерия за ценова стабилност.
БНБ изразява обща препоръка за своевременна и трайна консолидация на фискалната позиция на страната чрез прилагането на реалистични по отношение на очаквания ефект бюджетни мерки, които не оказват проинфлационно влияние, допълнителен натиск върху пазара на труда и не създават потенциални негативни ефекти за икономическия растеж. Същевременно голяма част от предвидените приходни мерки са с еднократен характер (като въвеждането на данъчна амнистия), а тези, които са с постоянен характер (като предвиденото увеличение на пенсионните осигуровки) създават потенциални негативни ефекти върху конкурентоспособността на фирмите, ценовата стабилност и дългосрочния потенциал за растеж на българската икономика.
В допълнение считаме, че са налице значителни рискове пред изпълнението на приходната част на бюджета при реализиране на по-ниски от заложените ефекти от предвидените мерки и при по-неблагоприятно развитие на международната икономическа среда. При допускане за осъществяване на планираните капиталови разходи в проектобюджета за 2025 г., реализирането на значителните рискове по приходната част на бюджета ще доведат до надвишаване на границата за бюджетен дефицит от 3% от БВП.
Главчев: Рамката на бюджета е известна, тя показва, че се стремим към еврозоната
2. Противоречие на чл. 108 от законопроекта с Договора за функциониране на Европейския съюз и със Закона за Българската народна банка Предвиденото ограничение на чл. 108 от законопроекта е в явно противоречие с изричната забрана за парично финансиране, залегнала в член 123, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и с европейската правна рамка и доктрина, установяващи правилата за независимост на централната банка. За БНБ е налице влязло в сила законово задължение да заделя средства от годишното превишение на приходите над разходите за увеличение на основния си капитал до достигане на размер от 1.9 млрд. лв. Законът за БНБ предвижда, че остатъкът от годишното превишение на приходите над разходите на банката се внася в приход на държавния бюджет след съответните отчислявания за фонд „Резервен“ и след заделяне на необходимите суми за фондовете със специално предназначение, какъвто е и специално учредения фонд „Увеличение на основния капитал на БНБ“ в изпълнение на § 9 от Закона за Българската народна банка (обн. ДВ, бр. 13 от 2024 г.).
Увеличават пенсиите от 1 юли 2025 г.
В този смисъл, въвежданото с чл. 108 от законопроекта ограничение демонстрира не само незаконосъобразно противоречие с устройствения закон на централната банка, но и пряка намеса във финансовата независимост на централната банка. Европейската доктрина изрично предвижда забрана държавите членки да допускат техните национални централни банки да попадат в ситуация на недостатъчен нетен собствен капитал. Нещо повече, националните централни банки трябва винаги да са достатъчно капитализирани, без да се допуска продължителен период от време техният нетен собствен капитал да е под равнището на нормативно изискуемия капитал, каквато би била последицата от приемането на чл. 108 от проекта на Закона за държавния бюджет.
Обръщаме внимание, че подобни законодателни предложения са предмет на задължително предварително съгласуване с Европейската централна банка на основание чл. 127 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Не на последно място, подчертаваме, че спазването на забраната за парично финансиране, предвидена в член 123, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз и съблюдаване на правилата за независимост на централната банка, са предмет на самостоятелна, обстойна и съдържателна оценка в изготвяните от страна на Европейската централна банка и Европейската комисия конвергентни доклади.
Правната конвергенция на страната ни вече бе положително оценена от Европейската централна банка и Европейската комисия и подобно противоречие с първичното европейско право компрометира напредналия процес на присъединяване към еврозоната.
* Във видеото: МФ публикува законопроекта за Бюджет 2025
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
