"Колкото повече време минава, толкова повече се изяснява, че поражението на турците при Булаир на 26-и е било катастрофално. Полесражението и днес има изглед на цяла касапница", се отбелязва в бюлетин на Българската телеграфна агенция (БТА) от края на януари 1913 година.
Днес (08.02) се навършват 109 години от победната битката при Булаир по време на Балканската война. pic.twitter.com/BrtbbLqgyr
— Кристиян (@krtanev) February 8, 2022
На 26 януари по стар стил (8 февруари по нов) се навършват 110 години от битката при Булаир по време на Балканската война. При сражението българските военни части отблъскват турското настъпление. Замисълът на противника предвижда чрез концентрични удари от Чаталджанската позиция и от Галиполския полуостров, съчетани с морски десант в района на Шаркьой, да бъдат унищожени българските войски и деблокирана Одринската крепост, пише във военния календар на Националния военноисторически музей.
От него научаваме и подробности за битката - около 6:00 ч. сутринта на 26 януари (8 февруари), под прикритието на мъглата и без артилерийска подготовка, по западното крайбрежие на Галиполския полуостров настъпват турските 27-а низамска и Мюретебната дивизия. Към 8:00 ч. частите на 27-а низамска дивизия се вклиняват в левия фланг на българската отбрана. Създава се критична обстановка за отбраняващия се там 22-ри Тракийски пехотен полк, който е застрашен от обкръжаване.
Два часа по-късно целият ляв български фланг се оттегля и турските командири донасят, че са овладели противниковата позиция. В 15:00 ч. на 27 януари (9 февруари), маневрирайки с резервите и подразделенията от неатакуваните участъци, 7-а пехотна Рилска дивизия провежда мощна контраатака и отхвърля турските войски. В боевете при Булаир противникът претърпява големи човешки загуби (пет хиляди души са убити и 10 000 са ранени) и оставя почти цялата си техника на бойното поле. Българските загуби възлизат на 114 убити и 437 ранени, посочват от музея.
"Кървава зора вестява страшни боеве за мъст!!!"
— На днешната дата... (@NewPortretComm) January 26, 2022
26 януари 1913 г. (стар стил) е датата на една от най-славните победи на Българската армия! При Булаир, срещу Седма рилска дивизия в състав около 10 000 души се изправят две от най-елитните дивизии на турската армия – ок. 40 000 д. pic.twitter.com/74vINjoSkd
Паметта за сраженията се пази и в бюлетините на БТА от това време. В тях са включени и коментари от чужди издания. Ето какво четем в архивите на агенцията.
В Трети бюлетин №75 на БТА от 27 януари 1913 г. в информация от Димотика пише следното: "Вчера турците преминаха в настъпление против нашите войски, които се намират пред Булаир на Галиполския полуостров. Завърза се един ожесточен бой, който продължи до три часа след пладне; в това време нашите войски преминават в енергично настъпление и отблъсват турците, които ги преследвали до самите Булаирски укрепления. На бойното поле са оставени огромно число убити и ранени. Пленените турци разказват, че от турска страна взели участие в настъплението шест турски дивизии. Нашите войски са се държали непоколебимо. Надвечер противникът пристъпил към извършване на един десант около Шаркьой. Пред този пункт са се показали на хоризонта около 20 големи и малки параходи. Едвам пристъпили към десанта и свалената на брега турска пехота е била контраатакувана от нашите войски".
По-надолу в текста четем: "Всичките опити на турците да преминат в настъпление на Чаталджанската позиция са отбити. Между убитите и ранените турски войници има и черни".
Кой ли е разказал на Тарант за Шипка и Булаир? https://t.co/VgSmRmiAl9 clubz_bg pic.twitter.com/IW4ntTSNJs
— Новини (@NewsMixerBG) March 19, 2019
На следващия ден, във Втори бюлетин №77, в информация пак от Димотика се посочва: "На Галиполския полуостров завчера, 26-ти, турските войски със значителни сили се опитали да преминат в настъпление. След упорит бой нашите войски се нахвърлили стремително на неприятеля, който бил съвършено поразен и отстъпил в бяг и в голям безпорядък към Булаир. Цялото поле е осеяно от турски трупове, пушки, патрони и снаряди. Между убитите са намерени и 20 трупа на турски офицери. Действието на българската скорострелна артилерия и стремителността на пехотата са били поражающи. Долините пред нашите войски са намерени препълнени с грамади от турски трупове, числото на които още не е определено. В нашите ръце са паднали множество трофеи, между които едно знаме, много топове, картечници, пушки, снаряди и патрони, събирането на които още продължава. Нашите загуби са 412 долни чинове, ранени пет офицери и двама убити. Броят на убитите наши долни чинове не е още установен, но е незначителен".
В Първи бюлетин №79 на БТА от 29 януари 1913 г. се дават повече сведения за броя на жертвите на бойното поле. В информацията от Димотика от предишния ден, 28 януари, се посочва: "При Булаир нашите войски се окопават по позициите си; вчера противникът не се е появил срещу тях. Нашите са разчиствали бойното поле от убитите турци, числото на които възлиза на пет-шест хиляди души войници и 50 офицери, а ранените се предполагат да бъдат двойно повече. Днес срещу позицията, противникът не се е появил, обаче целият ден с артилерията на своите броненосци е обстрелвал левия фланг, като е нанесъл загуби един убит и един контузен".
"Димотика, 29 януари. Колкото повече време минава, толкова повече се изяснява, че поражението на турците при Булаир на 26-ти е било катастрофално. Полесражението и днес има изглед на цяла касапница. Пред последните два дена са погребани повече от 2500 души убити. Между убитите са намерени 50 офицерски трупа, от които един полковник. Общото число на убитите надминава пет-шест хиляди души, а ранените несъмнено ще бъдат двойно повече. Между многото трофеи, като картечници, оръдия, пушки, снаряди и патрони, е заловено едно знаме, което е взел от ръцете на турския знаменосец един български подофицер", пише в Трети бюлетин №81 от 29 януари 1913 г.
По-надолу четем: "Н.в. главнокомандващият, трогнат от доблестното поведение на своите Рилци в Булаирския бой, е благоволил да изкаже своята дълбока благодарност на всички офицери и долни чинове, а особено на чиновете от 22-ри пехотен Тракийски полк за показаната храброст при този бележит бой, дето една наша дивизия нанесла пълно поражение и обърнала в паническо бягство шест турски дивизии, поддържани и от многочислената артилерия на своя флот откъм Мраморното море".
"От два дена насам 26 и 27 т.г. турците произвеждаха десант при Шаркьой, дето в течение на два дена стоварили около две дивизии. Вчера в 6 часа сутринта десантните войски са били атакувани енергично от нашите войски. Към три часа след пладне турците са били обградени и в бягство с панически страх са отстъпили към брега на морето, дето под защитата на артилерийския огън на своите броненосци са се качили на транспортните параходи и избягали навътре в морето. Нашата пехота и артилерия са ги обстрелвали със залпове огън и нанесли грамадни загуби", пише още в бюлетина на БТА.
В същото време в чуждия печат присъства по-оскъдна информация за битката при Булаир."Политише кореспонденц" в кореспонденция от Цариград от 28 януари пише: "Относно завчерашните и вчерашни сражения между Булаир и Ексемил от осведомен турски военен източник дават следните подробности: българите заемали силни позиции на Ексемилската височина, около 1000 м високо на североизток от чифлика Доган-Арслан. На 26-ти този месец на разсъмване турците започнали да атакуват българските позиции; българите захванали да се отдръпват. Други турски отряди пристигнали откъм Мраморно море, принудили българите да отстъпят още шест километра. Към 11 часа сражението било спряно поради гъста мъгла за тричетвърти часа. Мъглата се разпръснала към пладне и сражението било подкачено; турската войска завзела Доган-Арслан и продължила настъплението си с удвоена сила. Българите се отдръпнали, като оставили 800 убити и ранени, от които 200 леко. По причина на мъглата загуби претърпели и турците - 200 убити и ранени. На 27-ми т.г. турците нападнали българските позиции при Куру-Чифлик и ги заобиколили. Между тази позиция и устието на река Кавак сражението траяло до нощта. Българските сили били около осем-дест хиляди души. Турците сполучили да минат реката Кавак и настъпили към Клемантипи. Турската войска завзела Мариофито, настъпила към Кешан и го завзела. Турски патрули стигнали до Муратлъ".
"Найе Фрайе Пресе" в телеграма от Цариград от 2 февруари, 1913 г. пише, че "биещата на очи мълчаливост на официалните съобщения за военното положение всява постепенно безпокойствие и у най-големите оптимисти".
"Публиката е изгубила всяка вяра в опроверженията и вярва в най-лошите известия, колкото и невероятни да са те. Ето от някои от разпространените слухове, които не могат да се контролират: крепостта Булаир вчера е превзета от неприятелите. В неколкодневното убийствено сражение турците изгубили 14 700 души, а неприятелите - 7000 убити и ранени. Турската войска била унищожена и нейните остатъци бягат в дива паника към Галиполи, дето командантите напусто телеграфират за транспортни кораби, които щели да натоварят бягащите войски. От нещастните водители само полковник Енвер бей със 120 души войници сполучил да се качи на един гръцки параход под турско знаме и да избяга в Цариград. По-нататъшно съпротивление е невъзможно и всичко е изгубено", посочва още "Найе Фрайе Пресе".
На 5 февруари 1913 г. от Виена съобщават за телеграма от Цариград, според която "българските цифри за турските загуби при Булаир са преувеличени. Портенските кръгове допущат, че две турски дивизии са нападнали българите близо до Булаир, но че са били отблъснати със загуби само от 380 убити и много ранени".
"Франкфуртер цайтунг" в телеграма от Цариград от 2 февруари 1913 г. отбелязва: "С напрегнатост се очаква как ще се постави Енвер бей спрямо досегашните несполучливи операции в Мраморно море. Един висш офицер от ония, които са около него, днес каза, че може би ясна е станала на Енвер бей разликата между един щурм срещу Високата порта и един такъв срещу Булаир".
На победното сражение при Булаир патриархът на българската литература Иван Вазов посвещава едноименното си стихотворение, а поручик Найден Андреев (автор на текста) и подпоручик Владимир Гълъбов (композитор на музиката) създават през 1915 г. „Булаирски марш“, известен като „Марш на 22-ри Тракийски полк“.
