А нтирадарите се продават свободно в България, въпреки че са забранени за използване на пътя. Цената на такова устройство е от около 1000 до няколко хиляди лева. Според продавачите то заглушава или пречи на работата на камерите и радарите на КАТ, за засичане на превишена скорост.
До момента в България няма заловен водач на автомобил с антирадар, признават от МВР пред NOVA. В търговската мрежа никой не следи продажбите на такива устройства, тъй като подобен контрол не е разписан в закона.
Глобата за водачите, които използват антирадари е само 50 лв. В други европейски държави санкциите са доста по-сериозни. В съседна Гърция например наказанието за такова устройство в колата е 2 000 евро.
Внимание, шофьори! За какво глобяват в съседните страни
Търговците обещават, че с модерните антирадари нарушителите стават „невидими” за камерите на пътя. Според офертите устройствата предпазват от всички видове стационарни, преносими и дори от най-нови лазерни камери на КАТ.
Пред NOVA търговец детайлно обяснява, че в сервизите антирадарите се монтират така, че да не бъдат открити при проверка на пътя.
„Антирадар си е. От километър някъде ги хваща. Те ги правят да са скрити, защото ако пътуваш в Гърция, там нали знаеш, че ако те пипнат, дори да не ти е включено в жабката, е проблем”, посочва търговецът и добавя: „В предната броня ти слагат едни неща там, където е радарът и той ги блокира – хитро направено. Ако карате бърза количка, доста спасява”.
Според офертите отнема 4-5 часа професионален монтаж за да се постави антирадар на автомобила.
„Няма как да се хване, защото се разглобява предната броня, има пинизи да се сглоби в парктроника, в датчиците, фаровете, решетките”, пояснява автомобилният експерт Филип Лазаров.
7 хил. с превишена скорост днес, кой е карал със 190 км/ч
Антирадарите трудно могат да се отличат и от т. нар. радар-детектори, които са разрешени от закона в България. Те също се поставят зад предната броня на автомобила.
„Когато говорим за активен радар, чисто визуално няма никакъв шанс да бъде различен”, посочва Людмил Хранов, търговец на радар-детектори.
Антирадарът включва датчици, които се монтират отпред и отзад на автомобила, както и активни високочестотни предаватели за заглушаване на сигнала или такива, използващи честотна интерференция, за да объркат показанията на радарните устройства на КАТ.
Според Илия Тодоров, експерт по пътна безопасност, хората, които отделят средства за закупуване на антирадар, вероятно са такива, нарушаващи често ограниченията за скоростта.
На пазара се предлагат и други, по-евтини варианти за избягване на глоби, като специални спрейове и стикери, които правят невъзможно заснемането на номерата на автомобила от пътните камери, а това е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.
„Каквато и санкция да се въведе, тя би била безсмислена, ако не се прилага”, посочва Тодоров.
Според КАТ обаче антирадарите не са напълно ефективни, тъй като пътна полиция използва различни устройства за засичане на нарушителите, действащи на различни принципи. По данни на МВР за миналата година в България са установени над 900 000 нарушения за превишена скорост.
В редица европейски държави са забранени и радар-детекторите, като на някои места използването им води не само до големи глоби, но и до конфискация на автомобила.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
