В живота си човек има привилегията да избира много неща – от професията, обкръжението и управниците до десетки далеч по-приятни неща – като книгите, които да прочете, музиката, която да слуша, дрехите, които да облече, местата, на които да се забавлява, и какво ли още не.
Има обаче неща, които не можем да избираме – като здравето. И тогава разбираме, че всичко в този свят е относително, а правото да избираш е най-естественото, което не ти се полага – поради собствената ти невъзможност да функционираш в средата на масата от „нормални“ хора.
Уви, такава е съдбата на всеки болен човек в България, а тези с интелектуални затруднения, без да са болни. са почти обречени на изолация от всякакъв характер – най-вече обществен, но и политически, икономически и духовен. Това са хора, чиито свят липсва или в най-добрия случай се ограничава до семейството, което пък нерядко абдикира, предоставяйки грижите на държавата - същата тази, която вече е изградила, узаконила и осигурила изолацията им. Параграф 22...
Свят на параграф 22, който все пак се пропуква. И тогава разбираш, че преходът за някои българи не е бил просто ход във времето, а осъзнаване, което носи нуждата да създадеш един малък свят в рамките на големия свят, и така да направиш дните на едни „непълноценни“ хора пълни със смисъл. И това далеч не е всичко. Защото, освен смисъл, там има работещ механизъм, има и продуктивност. Има изградени отношения между хора на основата на възможната нормалност. Има и любов!
Такъв е „Светът на Мария“ - стъпка напред не във времето или в Космоса, а просто стъпка напред в цивилизацията, в изгубената нормалност, в онова, което сме виждали по „западните“ филми и не сме си представяли, че може да ни се случи. Е, в този свят – свят на една реално съществуваща Мария – се случват много неща. Разказваме за едно от тях, предвид предстоящите празници и заради атмосферата, която цари там – около Мария и нейните 30-ина приятели. Тяхната работилница (на щастието) прави сапуни – продукт, за щастие, близък до нас.
За щастието да работиш, да бъдеш полезен и да си наистина интегриран може да говори всеки един от семейството на Мария. И това може да е сбъднатата мечта на всеки работодател, защото моделът е ясен, а правилата са лесни, дори са описани в „лесно за разбиране помагало“. И когато подишаш от въздуха на тези хора разбираш, че той няма как да бъде отровен, защото е съхранен от силата на желанието да бъдеш полезен и от детето във всеки от тях.
„Ние заедно търсим какво може и какво иска да прави всеки, и след това усъвършенстваме тези умения – до толкова, че след това те сами да си намерят и започнат работа“, казва Радостина Антонова, психолог и трудов терапевт в „Светът на Мария“.
Направата на сапуните развива трудови умения, фината моторика, дисциплина, социални умения, допълва Марин Мирчев (трудов терапевт и педагог). Сапуните се продават на почти символични цени, с приходите от които се набавят материали за нови продукти. Качеството на сапуните е гарантирано – използват се висококачествени етерични масла и преработен глицерин, затова всичко е готово за масова употреба, уверява Мирчев.
Повярваха им! В началото на 2104 г. Българско-швейцарската програма за сътрудничество подкрепи тяхна 1-годишна кампания за промяна на обществените нагласи към хората с интелектуални затруднения. Защото "Светът на Мария" наистина успява да промени нагласите на хората. А за нас не остава нищо друго, освен на някой от многобройните предпразнични базари да попитаме за „Светът на Мария“ и да подкрепим хода й за (само)спасение.
Автор: Даниел Димитров
криза, която тихо расте" />
