Т я е сладкодумна, цветна и интересна. Прилича на добрата фея от приказките и също като нея прави чудеса, които обаче имат своите реални измерения. Люли Юли твори чудеса с гласа си – заради сладкодумието и уюта, който носи, и чрез пръстите си – заради куклите, които прави. А те са само малка част от палитрата на нейната личност. Но като че ли над всичко при нея стои една широка, заразяваща и сърцата усмивка, която получаваме докато си говорим за куклите, детството, вдъхновението, децата и любовта...
- Как започна Вашата приказка с куклите?
- Ами най-вероятно винаги съм го носила в себе си. Просто човек трябва да се освободи от някои неща в себе си и в живота си, за да отвори място за новото. Всичко хубаво, което имаш в себе си, излиза на повърхността, когато не си задръстен от много стрес, напрежение, събития и тичане напред-назад.
- Много време ли отне този процес при Вас?
- Много дълго. Но е различно при всеки човек. На мен ми помогна Валдорфската педагогика. Това е най-човешкото, осъзнато и надграждащо отглеждане на децата, най-близкото до човешката същност, даващо корени и криле. Колкото на пръв поглед да звучи екзотично и ново, толкова повече, когато се навлиза в същността й, се изненадваш от близкото й, познато и общочовешко звучене. Валдорфската педагогика е предимно любов - към човека, където и да е по света, какъвто и да е и в каквото и да вярва, и любов към всичко съществуващо в, на и около земята, създадено преди да се родим от безкрайната мъдрост на вселената.
- Как стана връзката с куклите и тази педагогика?
- На практика, това е част от работата на валдорфския учител, особено в детската градина. Има една особеност, която кара детето да се свърже с околния свят - и това е масата на сезоните. На тази маса винаги има кукли и те се използват не за игра, а за внушаване на особено настроение. И това е много хубаво за децата, тъй като те нямат представа за абстрактност.
- Как се появяват образите на куклите?
- Искам да избягам от шаблона, че те са мои деца. Но като всеки, който създава нещо, и аз се свързвам с това, което правя. Когато правя кукла за определено дете, аз я свързвам с настроението, което детето носи. Дори куклата може да придобие негови черти от характера.
- Разкажете за видовете кукли? И какво е необходимо за направата им, освен желание?
- Преди всичко е желанието. А иначе куклите са различни и се използват за различни цели. Например куклите на конци (марионетките) са много полезни за прехода на детето от една дейност към друга. С нея може да се разкаже цяла приказка, но може и да се изпее една песен. Има кукли за внушение, за които споменах преди малко, има кукли за игра, за куклен театър...
- Със сигурност, това не е скъпо занимание...
- Вълна може да са намери по пазарите, а в градовете - и в магазините за прежда. Обработката отнема повече време. Има два начина – сух и мокър. Аз работя по сухия начин, който е с иглонабиване. Използва се дунапрен и игла.
- Колко трябва да е голямо едно дете, за да може само или с помощ от родителя да си направи кукла от вълна?
- Някои по-елементарни модели могат да се направят и от съвсем малки деца. Но за по-сложните е необходимо детето да е поне в началното училище – 8-9-10-годишно, за да може да е развило фината моторика, като за игли тук въобще не става дума.
Автор: Даниел Димитров
