П реди 30 години светът се сблъска с най-жестоката ядрена авария за човечеството – избухването на чернобилския реактор №4.
Пожарът не стихва в продължение на 10 дни и унищожава всичко по пътя си. Радиацията се разпространява мълниеносно. Почти 300 хил. души са евакуирани от домовете си, а радиоактивни остатъци се носят към Европа.
Сред героите, които светът ще споменава завинаги, са всички жертви на катастрофата, както и всички 800 хил. работници, които се бориха с последствията и това разрушителното избухване да не засегне още хора и територии.
„Прекарах най-добрите си години там. Това ми струваше здравето. Сега искам да знам заслужаваше ли си. Постигнахме ли промяната след тежкия си труд“, казва един от мъжете, наречени Ликвидаторите.
Когато отивали да прочистват мястото, Ликвидаторите не знаели дори на какъв риск за живота си са изложени.
„Получих обаждане от командира си. Качиха ни на самолетите и кацнахме близо до Киев“, спомня си Анатоли, също Ликвидатор.
„Още в самолета видяхме Чернобил, а огромната черна дупка можеше да се зърне и от 4000 метра височина“, казва той.
Друг мъж разказва, че получил писмо веднага да се яви във военен офис, а оттам му заявили, че отива на специална мисия за 180 дни.
"Обясниха ми, че става дума за Чернобил, но цялата информация беше строго секретна", обяснява той.
Сред ужасяващите му спомени са десетки хора с обгоряла кожа, които не могат да работят повече, защото е било твърде опасно.
Всички хора са носели само военните си униформи, които не са ги предпазвали от радиацията по никакъв начин.
"От 1200 души в отряд, днес 441 човека са мъртви. От това, което разбирам, радиацията на всички ни се е отразила по различен начин. Аз съм горе-долу добре, но приятелят ми Михаил, който бе с 8 години по-млад от мен, почина", обяснява мъжът.
Вижте и галерията "Наследството" на аварията в Чернобил
А ето и как изглежда Чернобил днес, сниман с дрон
