П ознавате ли човек, който е ял стъкло, въглен, пясък, прежда, пера, гъба, коса и куп други неядливи и странни неща, които биха отвратили всеки нормален стомах?
Това е правел Фредерик Хьолзел (1889-1963 г.) и то все с цел научен експеримент. Смелият мъж е повлиял значително изследванията в областта на храненето и диетите.
Хьолзел е работил предимно с физиолога Антон Джулиъс Карлсън от Чикагския университет, като тяхното сътрудничество е довело до важни проучвания за преяждането.
Историята на Фредерик започва още от младежките му години, когато имал проблеми със стомаха. Той бил убеден, че именно обичайната, обикновена храна е причина за неразположението му.
Фредерик се подложил сам на серия от експерименти. Той се опитал да се отърве от чувството за глад, консумирайки заместители на храната без калории. Вместо царевицата, например, той изяждал кочан, вместо банана - кората му, вместо ядките - черупките им. Сред хапваните от него неща са още
тебешир, слама, гума и - най-любимото му - хирургически конец
Двамата с физиолога, намерил своето реално, човешко опитно свинче, провеждат например експеримент дали дългото гладуване би освободило човек от усещането за глад. Но.. и след 15 дни превърналият се почти в скелет Фредерик бил гладен като вълк.
Екипът измервал и времето, за което определени "храни" преминават през храносмилателната система, използвайки за опитите си стъклени топчета, стоманени жици, чакъл, злато и др. Най-бърза се оказала преждата - едва 90 минути, за да се разгради.
За всички тези геройски жертви в името на науката, Фредерик се сдобил единствено със сертификат за асистент по физиология. Приносът му обаче е значим. Той например е един от първите изследователи, показващи връзката между преяждането и скъсената продължителност на живота.
(Видеото е част от уебсериал на Fusion, разказващ историите на страстни изследователи, жертвали самите себе си и телата си в името на своята наука и в търсене на истината)
