В българската поезия няма друго такова момиче.
Тя идва сякаш само за миг, но оставя следа, която с времето става все по-незаличима.
На 25 април 1962 година в Бургас се ражда Петя Дубарова.
Петя Дубарова расте в семейството на Мария и Стойко Дубарови. Майката е учителка и има огромна роля върху естетическото възприятие на света у момичето.
Още като дете, Петя започва да пише стихове, които излизат в "Септемврийче", "Народна младеж", "Родна реч" и "Младеж".
Мечтае да учи в Английската гимназия в Бургас, а когато я приемат, тя е сред най-обичаните ученици в училището.
Снима се във филма "Трампа" на Георги Дюлгеров, когато е на 17-годишна възраст, а по време на снимките среща първата си и единствена любов, шведа Пер. Двамата поддържат връзка чрез писма, но той внезапно спира да отговаря и момичето тежко преживява тази раздяла.
Петя Дубарова слага край на живота си на 4 декември 1979 година, след като поведението й е намалено. Причината - повредена пръскачка на автоматизирана линия във фабрика, където младата поетеса е на бригада. Именно тя е обвинена за инцидента.
Така нелепо си отива един от най-големите ни литературни таланти. Днес си спомняме за стиховете, които остават любими на поколения българи.
В такива часове на радост своя
във амфора старинна се превръщам,
защото вятъра, луната-длан, прибоя
във своята дълбочина поглъщам.
"Мои часове"
Омръзна ми да бъда черно-синя,
в престилка като прилеп - с нощен цвят,
и с чувството на грешна монахиня
да нося в себе си мечта за свят
"Мисли в час"
Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
"Да съм слънчево момиче"
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
