Госпожата със соленките и бисквитите
Ако Блажка е име, което нищо не ви говори – спешно трябва да поправим този факт.
Защото това момиче знае как да пази околната среда и не жали сили, за да го прави.
Днес Блажка е горд собственик на социална кухня, която има мисия. Е, да, обаче в началото тя е учителка.
Как от класната стая се стига до собствен бизнес, с кауза и мисия за околната среда, днес за Vesti.bg и Вдъхновените разказва Блажка Димитрова.
„Видях, че храната работи като средство за постигане на други цели.“ Когато Блажка започва работа като учител, тя преподава на 12 клас, но учениците не са много концентрирани.
Какво обаче забелязва Блажка? Че децата непрекъснато ядат. Това я мотивира да използва хобито си – готвенето, за да привлече вниманието.
„Започнах да слагам на бюрото неща, които бях сготвила предната вечер. Както не искаха да си говорим, така се залепиха за бюрото и ме питаха „Госпожо, какво е това, може ли да опитаме?“ Въпросът, разбира се, е риторичен.
Така децата започват да общуват с госпожата със соленките, бисквитите и мъфините, но в един момент й казват съвсем сериозно – да си направи Фейсбук страница и да започне да показва продуктите си там.
Учениците на Блажка й дават един прекрасен урок – че това, което обичаме да правим, е точно под носа ни.
Бизнесът с готвенето потръгва. Това обаче не е достатъчно. Блажка не може просто да готви, защото за нея всичко трябва да има кауза. Тя съчетава опита си на учител и готвенето.
„Дай на човека риба и ще го нахраниш за един ден. Научи го как да лови риба и ще го нахраниш за цял живот.“
Блажка обича две неща: готвенето и децата.
От опита си като учител тя научава нещо много важно. Децата отгледани в институции и тези със специални образователни потребности имат нужда от едно: някой да повярва в тях.
„Опита ми показва, че ако вярваш в тези младежи, те дават много повече от себе си. Хората като цяло имат стереотипи за хората от институции. Бях се уверила като учител, че това са съвсем нормални деца и младежи, които могат да постигнат повече.“
Пример за това е Марио, който е глухоням.
Той е от 7 месеца в кухнята и среща своите трудности, но не се предава и се старае. „Аз мога да разчитам на него 100%, а той дава от себе си 200.“ Така го описва Блажка.
Е, случва се вместо с марули да се прибере с два пакета захар, но това е кухня, винаги има вариант някой да не те разбере, разказва Блажка.
При нея работи и Дани, която скоро ще навърши 19 и вече е управител на кухнята.
„С тази кухня се промени начина ми на пазаруване“, разказва Дани и споделя, че е пренесла модела от работата си и вкъщи. „Научих, че навлизането в живота никога не е лесно, но израснах като човек. За мен беше ново да кажа, че съм шеф. Научих, че реално с всичко мога да се справя.“
Дани има послание: важно е младежи като Марио да бъдат назначавани на работа, защото така те могат да се справят по-добре с живота и да бъдат в полза на обществото, а не да поемат по пътя надолу.
Какъв е моделът на пазаруване в тази кухня и защо е толкова важен?
Вдъхновена от Блажка, Дани отказва сламките, пластмасовите сламки и торбичките за еднократна употреба. И като казахме пластмаса – Блажка ще ни издаде една тайна.
Поверително от кухнята
Смятате, че ако ядете риба се храните здравословно?
Е, вероятно грешите.
Когато през 50-те години на миналия век в индустрията се налага пластмасата като най-лесния и евтин начин за опаковане. Това, което обаче никой не предвижда е замърсяването. Ние сме поколението, което няма да успее да надживее пластмасата. Нейното разграждане продължава повече от човешки живот, разказва още Блажка.
И ако преди половин век никой не е мислел за бъдещето на планетата, то бъдещето вече е тук и сега.
Мислите, че замърсяването на Световния океан не ви засяга? Е, това не е точно така.
„В Световния океан под влиянието на слънцето и водата пластмасата се разгражда изключително бързо. Рибите поглъщат всички тези микрочастици и така ние, докато мислим, че ядем риба, ядем пластмаса“, разказва Блажка.
Именно мисълта за околната среда я подтиква да основе движението ZeroWaste(Нулев отпадък).
Така в нейната кухня се пазарува само с торбички за многократна употреба, всички пият от стъклени бутилки, а пластмасовите сламки са табу.
Остатъците от храна се събират и се изхвърлят в компостер, а откакто Блажка, Дани и Марио са започнали да компостират, хората от квартала също се включват.
Неочаквана трудност се оказва самото пазаруване – защото търговците са свикнали да опаковат всичко в пликчета. „Опитвах се да обясня, че си нося кутийка, в която да ми сложат сиренето“, разказва Блажка.
Според нея хората в България стават все по-информирани за това какво да правят с ненужната храна и компостирането става все по-разпространено.
Блажка още казва, че ако спазваме няколко прости правила, можем да спестяваме: ако не си купуваме пликче всеки път, ако имаме стъклена бутилка за вода, ако например използваме пастата за зъби в по-разумни количества, можем да намалим разходите си за битови нужди.
„Трябва да си зададем въпроса – мога ли да си изпия айряна без сламка?“
Ако отговорът на този въпрос е да, не се колебайте да се откажете от нея .
Съвсем наскоро Блажка и нейният екип печелят конкурс с идеята да правят ядливи чинии, така че спокойно и с чиста съвест да можем и да ги оближем, и да ги изядем след основното.
А това, което вдъхновява Блажка да не спира да мисли за хората и околната среда е мисълта за бъдещето.
„Искам да бъда пример. Искам, когато Йоана (дъщерята на Блажка) порасне и каже коя е майка й – Благичка, всички да знаят какво е това. Искам тя да се гордее с мен и да ме повтаря“.
А всеки един от нас може да избере – както какво да остави след себе си, така и какво да не оставя. И ако изберем да не оставяме отпадъци, ще има по-добро бъдеще за тези, които идват след нас.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
