И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
Битие, 2:7
В най-продаваната книга на всички времена, Библията, се казва още, че Бог създава човека по негов образ и подобие. Дали тази история е истина – е въпрос на вяра.
Но е факт, че в изначалната човешка природа е стремежът да създава и да вдъхва душа на това, което твори. Доказателство в тази посока е и анимацията.
Думата идва от латинското „animo“(давам живот) и „atio“(действие).
С Весела Данчева и Ина Николова говорим за анимацията като свобода, самоизразяване, понякога – борба със сенките и начин да вдъхнеш живот.
Весела е един от създателите на „Compotе Collective“. Тя е и продуцент на филма на Ина „Над нещата“, вдъхновен от едноименната поема на Стефан ИКОГА.
Весела започва да учи илюстрация. Дали по стечение на обстоятелствата, или не – съдбата я насочва в друга посока. „Вече не знам дали аз избрах анимацията или тя избра мен“, разказва тя и споделя още: „Изведнъж да направиш картинките да се движат и да ги караш да правят неща, се оказа супер магично“.
„Спомням си първия път, когато анимирах нещо малко. Беше вълнение като никое друго“, допълва Ина. „Създаваш живот“, завършва тя.
Филмът на Ина „Над нещата“ говори за всичко, което губим, докато се чудим какво би станало, ако…
„Даваме си сметка, но търсим оправдания защо нещо не се случва“, разказва Ина и споделя какво се опитва да предаде в нещата, които създава: „Хубаво е да си дадем сметка, че голямата ценност, която имаме е животът ни. А той се движи напред, не назад.“
Времето в света, в който живеем става все по-забързано. Загубата на смисъла е сред едно от най-честите явления, с които се сблъскваме. Каква обаче е философията на Ина?
„Да правиш нещо смислено, да намираш смисъл да се събудиш утре, да видиш какво е пораснало от това, което си посял. Всеки ден да посаждаш нещо и да виждаш резултата“, разказва още Ина.
За нея крайният позитивизъм не е крайна цел, но анимацията е начин да се пребориш с тъмната страна, която всеки от нас има.
„За да създадеш нещо качествено, зад теб трябва да има наболял проблем. Не търся розови полета и зелена трева. Имаш нужда от сянка, болка, нещо, което те е докоснало, нещо, което да изкараш под някаква форма.“
Ина още споделя, как в готическите времена, хората са държали на масата си череп. Не за да създадат мрачна атмосфера около себе си, а за да си припомнят че времето на всички ни е ограничено.
Весела допълва, че анимацията е начинът да държиш целия спектър на киното в двете си ръце.
„Няма критерии кое е хубаво и кое е грозно – кой определя това?“, разказва Весела обяснявайки защо е избрала именно този начин за изразяване. „Анимацията ти дава пълна свобода, нямаш никакви ограничения освен собствените ти лимитации и тези на въображението.“
Освен това, именно чрез тази форма човек може се свърже с детето, във всеки от нас.
Според клишето, което е широкоразпространено, анимационните филми са предимно за деца. Въпреки това в момента в света има бум на анимационни сериали, които не са предназначени за най-малките. Защо тези поредици и форми са толкова ценни?
„Дори анимацията, която не е с детска насоченост, а е за възрастни, действа толкова директно, действа надълбоко, действа на детето в теб“, разказва Весела и допълва: „Ние знаем, че тази история не съществува, но ако успее да те докосне - сериозни послания могат да се покажат чрез анимацията“.
Въпреки това, пълната свобода може да донесе объркване на твореца. Затова Весела понякога сама налага cвои ограничения. Дава пример с това да имаш по-малко цветове, с които работиш – тогава трябва да станеш по-креативен и да видиш колко далеч можеш да стигнеш с малкото, което имаш: как ще го използваш, как ще го комбинираш – къде ще те отведе.
Ина и Весела споделят, че се вдъхновяват от аниматорите, с които се срещат.
Според Ина ако всички харесват това, което правиш, значи нещо не е наред. Всяко послание има своята публика и място за показване.
Освен начин за изразяване, за Ина и Весела анимацията е учител. При това по търпение, защото както те казват – в анимацията нещата се случват бавно.
Въпреки това, има още нещо, незаменимо, което анимацията дава.
„Професията ти легитимира бягството от реалността, дори го насърчава“, казва още Ина.
Ако можеше да се нарисува като анимационен персонаж, Ина щеше да бъде нинджа, а Весела щеше да бъде квадрат или клечка с очи.
И двете обаче са категорични за едно – че човек може да каже много и да отправи силно послание само с няколко чертички.
За древния театър основната цел е била публиката да постигне катарзис – да се пречисти, докато гледа една измислена история. Именно с историите, които ни разказват Весела и Ина можем да открием нещо за себе си, което не знаем – а може да управлява живота ни.
Защото както казва Ина, има смисъл да се събудиш, за да видиш какво си посял.
Ина Николова показа филма си "Над нещата" по време на фестивала за късометражно кино "In The Palace" във Варна.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
