П одарък за Китай, Евангелието на Йоан и пергамент. Какво е общото между тези три неща?
На пръв поглед – абсолютно нищо.
Но за Маргарита това ще се окаже едни предизвикателство, което ще промени живота й и ще предопредели професионалния й път.
ВИЖТЕ ИЗКУСТВОТО ДА ПИШЕШ НА БЪЛГАРСКИ
„Преди 3 години една приятелка ме помоли да измисля оригинален подарък за нейни бизнес партньори от Китай. Сподели, че вече всичко, което може да представлява България им е подарила“, спомня си началото Маргарита и разказва: „Случайно ми попадна една статия за старите български книги и реших, че мога да направя копие или по-скоро мой вариант на титулна страница на една стара книга. Избрах си Евангелие от Йоан – "В началото бе словото "… и така се тръгна по пътя към калиграфията.“
Калиграфия, от гръцкото „калос“ – добър и „графос“ – пиша, това е изкуството на красивото писане. Всеки народ, който има писменост, има и своята калиграфска школа. Какво обаче превръща българското в уникално? „Всяка народност си има своята писменост и своите школи. Нашата калиграфия има връзка с духовното“, обяснява Маргарита и допълва колко е била важна ролята на калиграфа за духовността ни: „Старите калиграфи са били избирани да изписват книгите. Отнемало е около година за направата на една книга. Разликата е в инструментите, с които се работи. Китайците и японците използват четката, докато ние използваме перо. А от инструментите зависи и техниката.“
Пътуването към българската калиграфия е дълъг процес. За Маргарита той започва с много учене. В библиотеката в града, в който живее, попада на книгата на един от най-значимите изследователи на старата българска литература в световен мащаб – Климентина Иванова – „В началото бе книгата: Книга за старобългарските ръкописи“.
След това Маргарита се свързва с Антоанета Кисьова. „Тя е моят първи учител по калиграфия – шрифт Старобългарско уставно писмо. Преподавател е в академията в Пловдив. Това е жената, която запали пламъчето в мен и ме вдъхнови“.
Упражненията обаче изискват себеотдаване. Всеки ден, за да изучи стила на старите ни майстори, Маргарита се упражнява по повече от 6-7 часа на ден. „Има толкова много шрифтове, че не знам дали ще успея да овладея и една трета от тях“, пояснява Маргарита. „Но нашият старобългарски шрифт много ми допадна и дори вече правя собствени вариации.“
Освен че човек се учи на калиграфията, самото изкуство развива много личностни качества, смята Маргарита. На какво може да научи калиграфията? „На търпение, на вглъбяване, на усамотение,на креативност, на концентрация“, споделя Маргарита и разказва какво е изживяването по време на писане: „Когато пиша сякаш времето лети, минава толкова бързо и когато се изправя да видя какво съм направила се оказва, че не е налице много свършена работа. Самият процес на работа ми носи удоволствие. Правя опити да комбинирам калиграфията от старите книги със съвременните начини на поднасяне на изкуството. Това е моят начин да изразя себе си. Да се върна в онова време и да разчупя правилата.“
Защо обаче в днешните времена, в които светът е забързан, а писането се случва с натискане на екрана на телефона или клавиатурата, Маргарита се връща към стария метод на писане?
„Защото това е наше, изначално българско, е а забравено“, усещането на Маргарита е, че у нас старините ни не се пазят толкова, колкото на други места и разказва с какво се е запознала в опита си като калиграф: „В Москва има школа „Историческа калиграфия“. Изучават дадено евангелие, изследват шрифта му, начина на писане и го прилагат в съвременните си творби. Много красива комбинация между старото и новото. При нас няма такава школа. А това което те правят ми харесва. Връщаш се към корените си и в същото време гледаш напред.“
За нея е важно да съхраним традицията. Защото тя е не само красива картина на миналото, но и нещо изконно и българско. „Трябва да запазим кирилското писмо. И аз съм една от ентусиастите. Старобългарското уставно писмо може да изживее нов подем и ще работя, а каквото се получи. А кой знае, може да вдъхновя още някой да работи в тази област“, надява се Маргарита.
Именно, за да демонстрира красотата на писането, на 6 декември от 16:30 тя прави изложба, на която всеки един посетител ще може да се опита да пише калиграфски. „Искам да направя демонстрация на писане върху пергамент с плоско и остро перо. Всеки, който поиска да пробва, за да разбере, че не е било лесна работа. Живият контакт с хората е много важен за мен. Надявам се с това събитие да предизвикам интерес и повече хора да започнат да ценят калиграфията. Защото в ерата на интернет, доста хора ни смятат за чудаци.“
Не е чудно обаче да имаш любов към изписването на азбуката ни. Маргарита обяснява още, защо калиграфията е толкова вдъхновяваща. Важното в нея е всяка буква да бъде изписана идентично на следващата, с еднакво отстояние, но… Орнаментиката отразява емоционалността на самия калиграф.
За някои красотата на азбуката ни остава незабелязана. Други приемат, че писането не нещо, достъпно за всеки. За трети, като Маргарита, то е ритуал, начин на себеизразяване и изкуство. И тя няма да спре да го развива, защото както самата тя казва, то изисква посвещаване през целия живот.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!