Н якъде високо в небето над Одрин, български фотограф ще направи една от първите аероснимки по време на Балканската война.
Той се казва Георги Ст. Георгиев.
Името му може да не ви е познато, но това, което е направил всъщност е от огромно значение за нещо, което всички ние обичаме – фотографията.
Човекът с фотоапарат в небето е един от основоположниците на модерната фотография у нас.
Да прави неща, които изглеждат шокиращи явно е в кръвта му, защото ще смени бойното поле с друго, не по-малко предизвикателно.
ВИЖТЕ АКТОВИТЕ СНИМКИ, НАПРАВЕНИ ОТ ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ
То ще накара пуританите в консервативното българско общество да затворят очи от ужас.
Защото в първите десетилетия на миналия век Георги Ст. Георгиев ще реши да снима нещо, което до този момент е немислимо за българите, а именно: Голото тяло.
Мъжът зад обектива
Георги Ст. Георгиев е роден в Казанлък.
Началото на кариерата му буквално го изстрелва в небето. Защото той прави снимки на Одрин по време на Балканската война, а първите аероснимки на Солун по време на Първата световна война също са негови.
Още през 1916 година преподава „Теория на летенето”, „Въздухоплавателна метеорология” и „Аерофотография” в училището за летци. Прави портрет на Симеон Петров, българинът, когото французите носят на ръце заради летателния подвиг, извършен от българина.
Георги Ст. Георгиев е основател на Българския фотоклуб, а през 1950 по негова инициатива се създава първото Държавно полувисше училище за кинематография и фотография, на което е директор и преподавател.
Той е организатор на първата национална изложба с художествена фотография в България. И като човек, който не се страхува от битки, в кариерата му има една, която можем да откроим: тази с консервативното мислене.
Животът може да е и удоволствие
Междувоенният период в България е една епоха, пропита с аромата на жажда за живот. Търсенето на щастие поставя под въпрос традиционните ценности.
Този катаклизъм ражда забележителни произведения на изкуството, в които вече има една нова линия: сексуалността не като средство за продължаване на рода, а начин за получаване на удоволствие.
Тялото не е обект на първороден грях и източник на срам. От забранено за показване извън спалнята, то се превръща в храм.
Свидетелство за това е и актовата фотография на Георги Ст. Георгиев, който успява да съблече българите по начин, който не е познат до този момент. А именно: напълно и без срам.
Да съблечеш българите
Това със сигурност не е лесна задача, особено в 20-те и 30-те години на миналия век, в едно срамежливо и патриархално общество.
До този момент голото тяло принадлежи изцяло на частния живот, на спалнята и будоара.
А на фотографията се гледала като на негов буквален пренос в публичното пространство. Снимана голотата оставя впечатлението, че не снимката, а голотата става „обществено достояние”.
Така актовата фотография още с появата си руши стереотипи и прекрачва табута, каквато, всъщност, е и целта на модернистите.
А Георги Ст. Георгиев вероятно е най-типичният представител на модернизма в българската фотография.
Според критиците, във фотографиите си Георги Ст. Георгиев иска да помири естествената и скандалната голота.
Нещо като да снимаш разсъблечени модели под зоркия поглед на собствената си съпруга, каквото, впрочем, действително е била практиката на първите актови фотографи у нас.
Част от архива на фотографа беше показан по-рано тази година, а неговата работа успява да напомни за бохемския дух на България между двете световни войни.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
