Н а 18 декември 1990 година ООН обявява тази дата за международен ден на мигрантите. Те могат да напуснат родните си места по социални, икономически или политически причини.
Международната общност призовава хората да бъдат толерантни към тези, които са принудени от различни фактори да напуснат родните си места.
Пример за това как една група хора завинаги да напуска мястото, където живее, са язидите.
През 2018 година Надия Мурад, представителка на тази общност, получи Нобеловата награда за мир, след като разказа на света потресаващата си история.
Надия е родена на територията на Ирак, в близост до Синджар, местността, където живее голяма язидска общност.
Религията им е древна, тя комбинира аспекти на зороастризма, християнството, исляма и юдаизма. Централна роля в нея заема природата, както и митичния образ Малак-Тавуз, ангелът-паун, от когото идва доброто в света.
За целя свят, една такава древна религия е богатство. За съжаление обаче не така смятат терористите от Ислямска държава, които смятат язидите за еретици и ги подлагат на невиждани мъчения.
В един ден на 2014 година, черните джипове на терористите пристигат в селото на Надия. Тогава те извършват масови кланета, които са признати от световната общност за геноцид.
Мъжете са избити, а терористите държат в плен близо 7000 жени и деца.
Язидските жени, сред които попада и Надия, са отведени на пазара за секс-робини в Мосул.
Там следват месеци на групови изнасилвания, които завинаги оставят белези в съзнанието на момичето.
Тя попада при висшестоящ съдия, когото момичето описва като чудовище, с което няма смисъл да се бори – той е можел да я смачка във всеки един момент.
Надия не издържа. Прави опит за бягство, но е уловена. Това, което следва като наказание, е трудно за осмисляне.
Тя е затворена в клетка и подложена на групово изнасилване от охраната на съдията. В тялото й гасят цигари.
След тази случка, Надия дори не си и помисля отново да опита да избяга. Скоро обаче, нейният „собственик“, й казва, че ще бъде препродадена.
Тя се свързва със семейство шиити от Мосул, които нямат нищо общо с ислямистите. Надия успява да излезе от къщата, в която я държат и първоначално остава в дома им. Те й осигуряват фалшиви документи, с които тя успява да премине границата и да попадне в лагер с други язиди. След като успява да избяга от ужаса в Мосул, следва нов удар – тя разбира, че семейството й е избито още в деня, в който бойците на Ислямска държава нападат селото й.
Тя решава, че престъпленията срещу нейната общност трябва да бъдат чуди от света. Крехката, понесла толкова много унижения и болка Надия се изправя пред света. И започва да разказва.
По-късно, това ще й донесе Нобелова награда за мир. Ще й донесе отговорността да представя общността й пред света.
Но никога няма да й върне семейството. Никога няма да върне дома й. Надия, както и много други хора по света, никога няма да имат шанса за живота, който са имали преди.
Днес Надия живее в Германия.
Преди е мечтаела да бъде детска учителка. Казва, че животът на семейството й не е бил богат, но е бил щастлив. Днес тя, макар и не по свой избор е борец за човешки права.
Надия е един от мигрантите, които трябва да започнат друг живот – при това не по свой избор. С тежкия багаж на миналото, който винаги ще стои в някой тъмен ъгъл на живота й.
Надия е един от многото хора, които имат деня си днес.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
