Да бъдеш учител - макар и без подкрепа

Д нес всички ние отбелязваме Деня на будителите. 

Задаваме ли си въпроса обаче кои са те? Традиционно ги свързваме с познанието.

Но това са хората, които носят светлината там, където има нужда от нея. Дават надежда, когато всичко изглежда загубено. Отварят очите за доброто около нас и ни помагат да видим, че светът е много по-голям, отколкото си представяме. 

Именно такъв тип будител - и учител е Теодора Ерменкова. 

Тя преподава в една класна стая, в която учениците знаят много повече за живота, отколкото можем да си представим. Теодора преподава в детската онкологична клиника към болница "Царица Йоана" в София. 

Тя обаче е усмихната - защото знае, че влизайки там, носи не само знание, но и радост, за малките пациенти. Които освен това - са й ученици. 

"Ти си този в болничната стая, който не носи болка", разказва Теодора пред Мария Миклова и допълва: "На всичките им ученици им се ходи на училище". 

Учителката разказва още: "Ти си този, който изкарва детето от ежедневието му на наистина трудни моменти". 

Малките пациенти прекарват в клиниката близо година. 

За тях посещението на госпожа Ерменкова носи знания, радост и утеха. 

За някои това е начин да се разнообразят от сивото ежедневие там. 

Те споделят, че първоначално не са искали да ходят на училище, но след като са видели, че другите деца са били на заниманията с Теодора, са се престрашили да опитат. И дори се оказало интересно. А и както казват най-малките - междучасията също не са за подценяване. 

"Училището дава това желание на децата да оздравеят по-бързо", разказва още Теодора. 

Историята на болничните училища в България започва през 1963 година. 

През 2016 година обаче, държавата го закрива. А Теодора е съкратена. 

Това обаче не я спира да преподава. Тя не изоставя своите ученици. В този момент, благодарение на сдружението на родителите на деца с онкохематологични заболявания и болниците занятията не спират. 

Симона Караколева, част от сдружението "Деца с онкохематологични заболявания" разказва, че преди няколко години благодарение на проект, успяват да намерят финансиране, така че учители да могат да посещават децата в София, Пловдив и Варна. 

Проектът обаче приключва, а с него - и парите. В момента те се издържат от дарения, но заплащането е символично, преподавателите работят по-скоро на доброволни начала. 

"Ние сме от този тип учители, които не си отиват на 15 септември или 24 май с букет цветя. Когато едно дете си тръгва и майката казва: "Ти беше нещото, което ме държа, за да вярвам, че всичко ще се оправи", за нас това е много повече от букет цветя", завършва разказа си Теодора. 

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.