З амислих се от кога книгите са част от моя живот. Затварям очи и се пренасям в онова спокойно и безбрежно детство, което като албум с черно – бели фотографии, или страници от книга, е онзи спокоен пристан, от който всеки от нас има нужда. Проблясъците на спомените са като светкавица на фотоапарат.
Бях на 3 години и половина, когато брат ми ме научи да чета. Завиждах му много за неговите безкрайни бягства между кориците на красиво илюстрираните хартиени прозорци, където той често се усамотяваше, необръщайки никакво внимание на малкото си братче.
Харесвах всичко, което прави, игрите му с приятелите, рисунките му, нещата, които пишеше , които тогава за мен бяха непонятни и странни. В детската градина пък, идваше едно момче от горните групи и ни четеше приказки. Петко. После бяхме съученици, седях до него на първия ни учебен ден, тръгнах по-рано на училище, и останахме приятели за цял живот.
В стаята на Целодневна детска градина „Дружба“ в Ямбол, всички, с ръчички зад гърба на малките столчета, слушахме в захлас.
В библиотеката ни вкъщи имахме над хиляда тома, от класиката до съвременна литература и фантастика.
Стая в дома на баба ми, някогашния кабинет на моя вуйчо Любен Бумбалов, в библиотеката с неговата колекция от книги на 5 езика, прадядо ми Захари, роден 1884 г., разказва своите истории от детството си, напускането на родната Чаталджа, бежанската вълна от преселници от беломорска Тракия, участието му в трите войни – Балканските и Първата световна, как е виждал родната си къща от окопа, колко бистро е било Мраморно море, когато с лодки са правили десант на брега.
Най-силно помня аромата на всички тези книги и истории. И все още този аромат за мен е благословия.
Винаги съм бил читател, вече повече от 40 години. Книгите се превърнаха в моя професия, мой живот и моя мисия съвсем случайно. Завърших математическа гимназия, после История в Софийския университет. Бях в казарма, после правех заготовки за сандвичи, работих като търговски пътник, барман, общ работник.
През лятото на 1998 г. мой приятел, Добата, ме покани да стана продавач на книги на сергията му на Площад Славейков. Нещата не станаха, но той ме препоръча в едно издателство, което отваряше маса на площада и търсеха човек с опит с книгите. Не бях го чувал. Малко, и специализирано в юридическата литература.
Сиела се казваше. Имахме 70 заглавия в каталога. Веселин Тодоров, изпълнителният директор на компанията беше човекът, чието доверие ме направи това, което съм. Когато оглавих издателството, 6 години по-късно, имахме 350. Когато напуснах, бяха повече от 2 000, с верига от 5 книжарници. После работих в Колибри, управлявах интернет книжарницата на бг-мама, Националния център за книгата и Литературен клуб „Перото“ в НДК, създадохме с Елизабет Костова нейната фондация за творческо писане, преподавам в прогармата „Преводач-редактор“ на Софийския университет, имам рубрика в предаването „Библиотеката“ по БНТ.
Прочетох повече от 5000 книги и ръкописи, които никога не се превърнаха в книги. Водих стотици представяния, посетих световните панаири на книгата, дадох стотици интервюта за книгите и литературата. Срещнах стотици писатели, преводачи и литератори, много от които имам честта да нарека все още свои приятели.
Бях, и съм щастлив.
И всичко това е само заради онзи аромат на книги от стаята в дома на баба ми, брат ми, библиотеката на родителите ми, и чудните разкази на дядо Захари. Моята малка вселена от спомени, и книги.
За вдъхновението, по-силно от страха
Стани един от Вдъхновените, изпратете историята си тук.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
