За вдъхновението, по-силно от страха

В дъхновението обикновено ни спохожда изведнъж, като лъжичка захар в сутрешното кафе, понякога обаче е нужно да го стимулираме, леко да го бутнем, разбъркаме, за да се ориентира в лабиринта от гънки на мозъка ни, за да не се изгуби в някоя задънена улица.

То е двигател, на който трябва да сипеш енергия. То ни изпълва, зарежда, увлича. Оръжието на 9-те музи, покровителки на поезията, изкуството и науката, е именно вдъхновението.

Вдъхновението е онази частица лудост, която ни кара да вярваме, да продължаваме, да създаваме, да задминаваме самите себе си.

“Ако ви е нападнало вдъхновение, не се съпротивлявайте” - думи на популярния руски писател-сатирик Владимир Хочински.

Вдъхновението ме напада понякога изневиделица. И дори да съм превзет от мързела, така ме човърка отвътре, че се предавам и впускам в приключението.

На ръба на оцеляването. Марс на Земята. Най-изолираното, ветровито, враждебно и студено място на планетата - Антарктика. Леденият сейф, който ревностно пази тайните за историята на Земята. Леденият континент е изпитание за силата на човешкия дух. Там няма да видиш прасенца в теменужки, а сурова и честно казано безпощадна природа.

Аз и книгите или непосилната лекота на думите

Вдъхновен от постиженията на Българския антарктически институт с ръководител проф. Христо Пимпирев, поканен от него, направих няколко документални филма за живота на българските изследователи, които повече от четвърт век рискуват живота си, за да правят наука на края на света. Риск, определян от повечето като пълна лудост!

Срещнах “бялата любовница” за първи път преди няколко години. Наричат я така, защото зърнеш ли я веднъж, искаш отново и отново да се връщаш в обятията ѝ. Учудвам се на невероятната воля на нашите учени, които зарязват уютното кресло на кабинетите си, за да вкусят от суровата, даже страшна природа в Антарктика.  

50 на 50 - такъв е шансът да оцелееш на най-опасното място на планетата ни. И въпреки хилядите препятствия българските полярници не пропускат възможността да стигнат отвъд познатото - да извършват своите опити в най-голямата естествена лаборатория на света! В “Кухнята на времето”, където се крие ключът за бъдещето на човечеството.

И сега си представете какво е да си на края на света. Буквално откъснат от цивилизацията. На хиляди километри от дома, близките, приятелите си. Без телефон, без телевизия, без интернет, фейсбук и всички там подобни неща, които хората са измислили, за да не ти е скучно на душата. Вместо да си “цъкаш” на телефона, срещу теб - хора! А там имаш цялото време на света да общуваш. Да осъзнаеш какво губиш в “нормалния” свят. На 14 000 км. от България, в малка станция сред океана, пълен с айсберги, буквално разчупваш леда в човешките взаимоотношения.

За да не “изкукаш” сред безкрайното бяло с оттенъци на синьото, разчиташ на хората. И те на теб. Нагъчкани в изключително малко пространство  (не си представяйте луксозен хотел или ултра модерна американска база), а малка научна база, построена камък по камък, пирон по пирон, пренасяна с лодки и сглобена на ръце.

Та 25 души заедно в пространство, колкото вашия хол, си е направо изпитание за нервите и личния комфорт. Но там видях с очите си какво е да имаш обща цел, как нито за миг дребните неща от живота не могат да те разфокусират от мисията, заради която си отишъл. На учените - науката и изследванията, а моята - да покажа какво е да живееш и работиш в безкрайната бяла шир.

Да не знаеш какво те очаква навън. Сред студ, бурни ветрове, стръмни скали, надвиснали ледници с безброй дълбоки цепнатини, в които можеш да загубиш живота си. Напук на опасностите да търсиш отговорите на загадки, които могат да са в помощ на онези 9 милиарда души, които ти се чудят на смелостта.

Там, където смели българи се вдъхновяват и мотивират да продължават напред, въпреки трудностите по пътя. Българските полярници са моето вдъхновение, пример за всички нас как невъзможни неща няма, че човешките възможности са неограничени, стига да го пожелаеш!

Търсете поводи за вдъхновение. Великият мореплавател Христофор Колумб го е казал:

„Никога няма да прекосиш океана, докато не се осмелиш да изгубиш брега от очи.“

Несвоевременни вдъхновения

Стани един от Вдъхновените, изпрати историята си тук.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.