Донецка и Луганска област мислели за обединение

Р ъководството на т.нар. Донецка народна република възнамерява да проведе преговори за обединение с „колегите си“ от Луганска област.

„Вече сме провели предварителни преговори. И ние, и колегите от Луганската народна република сме на мнение, че трябва да вървим и се развиваме рамо до рамо“, заяви съпредседателят на Донецката народна република Денис Пушилин.

След референдуми, проведени в двете източноукраински области, те обявиха независимост от Украйна.

Първоначално се предвиждаше веднага след референдумите да се проведат втори допитвания, на които местните жители да изберат дали двете области да се присъединят към Руската федерация по подобие на Крим.

„Русия запазва дистанция след референдумите за отцепване в Украйна“,

е заглавието на в. „Ню Йорк таймс“. 

Русия се въздържа от изрично признаване на спорните референдуми, организирани от сепаратисти в рускоезичните Донецка и Луганска област в Югоизточна Украйна. Сепаратисткият лидер на самопровъзгласилата се Донецка народна република побърза да заяви, че областта му иска да се присъедини към Русия, но въпросът изглежда бе дали Москва проявява интерес към това, отбелязва изданието. 

Русия избегна всякакви намеци, че би реагирала на резултатите със същата бързина като при референдума на Кримския полуостров през март, когато броени часове след вота президентът Владимир Путин заяви, че Русия анексира Крим – украинска територия, която едно време беше част от Русия. 

Този път Кремъл публикува изявление, в което единствено казва, че „уважава волеизявлението на Донецка и Луганска област“ и че кризата трябва да се реши чрез диалог между представители на източните области и националното правителство в Киев. 

Руското правителство дори не каза, че признава резултатите от гласуването, което от самото начало бе обявено за незаконно от властите в Киев и западните им поддръжници. 

Според предварителни резултати от Източна Украйна 89% от избирателите в Донецка област и 97,5% в Луганска област са гласували за по-широка автономия. 

Анализаторите отдавна казват, че докато Крим открай време е бил смятан за част от Русия,

Москва не желае да плати цената, в пари или човешки животи, за анексиране на Източна Украйна,

да не говорим за западните икономически санкции, които биха последвали. 

Ако обаче Киев се опита да сложи край на сепаратисткото движение със сила, Русия може да се намеси с военни средства, отбелязва вестникът. 

След свалянето на украинския президент Виктор Янукович през февруари Русия изгуби главния си съюзник в Киев, който спираше страната от твърде голямо сближаване с Европа. 

Макар и първоначалното ѝ противопоставяне на готвените за 25 май президентски избори да се смекчи, Русия вместо това настоява за „федерализация“, което мнозина тълкуват като запазване на югоизточните части на страната в орбитата на Москва. 

Мнозина сега приемат изборите като възможност за Украйна за ново начало с ново политическо ръководство, което би могло да постигне компромис между исканията на различните области, отбелязва „Ню Йорк таймс“. 

Британският вестник „Гардиън“ пише в редакционна статия, че

намеренията на Владимир Путин към Украйна остават неясни. 

Единственото положително последствие от референдума е уклончивата позиция на Кремъл. Протеклото гласуване в Донецка и Луганска област безспорно ще усложни произвеждането на насрочените за 25 май президентски избори в Украйна, преди всичко защото организаторите на референдума вече заявиха, че няма да позволят произвеждането на тези избори в контролираните от тях райони. 

Ако президентът Путин наистина не желае разпадането на Украйна, той трябва да признае на организаторите на неделното гласуване, че няма да покани тези украински области да се присъединят към Русия, пише вестникът. 

Вестник „Таймс“ пише в редакционна статия, че сега основната задача на лидерите на западните страни е да направят всичко възможно в президентските избори да участват колкото се може повече избиратели от всички области на Украйна. 

Западът трябва да окаже натиск на правителството в Киев. Държавното ръководство на Украйна трябва да убеди жителите на източните области, че рускоезичното население няма отново да бъде дискриминирано. 

Украинските власти трябва да насърчат жителите на източните области да заемат държавни длъжности, а новата конституция трябва да прехвърли част от правомощията от центъра към областите. 

Западните страни пък трябва да намерят начини да обяснят на проруските сепаратисти, че обещанието за финансова помощ не е оръжие срещу тях, а асоциирането с ЕС няма да доведе до затваряне на фабрики и заводи, пише „Таймс“. 

В. „Дейли телеграф“ пише в редакционна статия, че макар и референдумът да не е законен,

украинските власти де факто са се оказали в ситуация, в която 4,5 млн. души от населението на страната са готови да се присъединят към Русия. 

Правителството в Киев не знае какво да прави, тъй като силовите операции претърпяха неуспех. Ситуацията може да се нормализира само ако Киев започне диалог с проруските движения и направи конкретни предложения за автономия, пише вестникът.