Светът на Путин

З ападът днес живее в света на Путин. И това е така не защото Путин е прав, нито защото е по-силен, а защото той държи инициативата. Путин е „див”, докато Западът е „отегчен”. И макар европейските и американските лидери да виждат, че световният ред преживява драматична промяна, те не разбират в какво се състои тя. Те продължават да са объркани от преобразяването на Путин от Главен изпълнителен директор на Русия ООД в идеологически подплатен национален лидер, който няма да се спре пред нищо, за да възстанови влиянието на своята страна.

Международната политика се крепи на договори, но тя функционира въз основа на рационални очаквания. Ако тези очаквания се окажат погрешни, господстващият международен ред се разпада. Точно това се случи заради кризата в Украйна.

Само преди няколко месеца повечето западни политици бяха убедени, че един взаимно обвързан световен ревизионизъм би бил твърде скъпо начинание и че въпреки желанието на Путин да защитава руските интереси в постсъветското пространство, той няма да се възползва от военна сила, за да се впусне в подобен ревизионизъм. Днес вече е ясно, че те горчиво са се лъгали.

А после, когато руските войски окупираха Крим, повечето международни наблюдатели допускаха, че Кремъл ще подкрепи неговото отделяне от Украйна, но няма да посмее да го приеме като част от Руската федерация. Очакване, което също се оказа напълно погрешно.

Днес Западът не знае докъде е готова да стигне Русия, докато Русия знае съвсем точно какво ще направи Западът и което е по-важно – какво няма да направи. А това създава опасна асиметрия.

Така например, когато Молдова кандидатства за членство в Европейския съюз, Русия може да анексира сепаративния регион на Приднестровието, където от две десетилетия са разположени руски войски. А Молдова вече знае, че ако това се случи, Западът няма да се намеси с военни средства, за да защити нейния суверенитет.

Що се отнася до Украйна, Русия даде да се разбере, че ще се възпротиви на насрочените за май президентски избори, които западните лидери се надяват да съхранят промяната в Украйна, а преговорите за нова конституция в страната да положат началото по установяването на нов европейски ред.

Русия предвижда Украйна да се превърне в нещо подобно на Босна – радикално федерализирана държава, състояща се от самостоятелни политически единици, които се придържат към своите собствени икономически, културни и геополитически предпочитания. С други думи, макар технически украинската териториална цялост да бъде запазена, източната част на страната ще бъде по-близка с Русия, отколкото с останалата част от Украйна – подобно на отношенията на босненската Република Сръбска със Сърбия.

А това изправя Европа пред дилема. Дори радикалната федерализация да позволи на Украйна да остане цяла след настоящата криза, това най-вероятно ще обрече страната на дезинтеграция и разруха в дългосрочен план. Както показва опитът на Югославия, радикалната децентрализация работи на теория, но не винаги и на практика. Западът ще се изправи пред нелеката задача да откаже на постсъветското пространство решения, които преди две десетилетия наложи в бивша Югославия.

Изправен пред ревизионизма на Путин, Западът прилича на пияницата от анекдота, който търсил изгубените си ключове под светлината на уличната лампа, защото там било светло. Едва след като очакванията им се оказаха погрешни, западните лидери се опитват да изработят ефективен отговор.

И двете стратегии, които се оформиха в Европа – анексията на Крим да бъде омаловажена или Путин да бъде третиран като лунатик – са пагубни. ЕС се лута между реторическия екстремизъм и политическия минимализъм. Чуха се гласове, които препоръчаха разширяването на НАТО към постсъветското пространство, но повечето се ограничиха до подкрепата до символични санкции, като забраната за издаване на визи, които ще засегнат десетина или малко повече руски официални лица. Но това може да окаже натиск върху несанкционираните руски елити да започнат да доказват лоялността си към Путин, което пък би могло да доведе до чистка на прозападните гласове в руската политическа класа.

Едва ли някой е убеден, че забраната за издаване на визи ще промени нещо. Тези забрани бяха наложени, защото бяха единственото действие, по което западните лидери можаха да постигнат съгласие.

А що се отнася за Украйна, както западните лидери, така и западното обществено мнение са обзети от настроения на превантивно разочарование. Загубило илюзиите си след десетилетие на измамни надежди и прекомерни очаквания – като се започне от „цветните революции” в постсъветското пространство до Арабската пролет – днес общественото мнение на Запад е готово да чува само лошите новини. В това е и най-голямата опасност, защото бъдещето на европейския ред зависи в най-голяма степен от това как ще се развият събитията в Украйна.

Днес вече е ясно, че Крим няма да се върне в Киев. Но също така е ясно, че отлагането на изборите през май ще сложи край на Украйна, такава, каквато я познаваме. Главната отговорност на Запада е да убеди Русия да подкрепи тези избори, за да гарантира, че необходимите конституционни реформи ще бъдат изработени в Киев, а не в Дейтън.

Англоезичната версия на статията е публикувана в Project Syndicate