П арламентът на Украйна отмени 9 от 12-те закона срещу протестите, приети на 16 януари. Тези закони доведоха до радикализирането на демонстрантите в Киев.
Извънредното заседание беше излъчвано по телевизията. 361 депутати от общо 412 регистрирани в залата, подкрепиха отмяната, предаде Интерфакс.
"Много е важно, че бяха отменени закони, приети с недемократични процедури, а останаха в сила и бяха прегласувани закони, които не съдържаха репресивни елементи", каза опозиционният лидер Арсений Яценюк."Сигурни сме, че борбата ще продължи. Направихме само една крачка, все още не сме решили всичко", каза другият опозиционен лидер Виталий Кличко.
Парламентът отмени още закона за наказание на отричането на престъпленията на фашизма и носенето на наказателна отговорност за разрушаване на паметници на съветски воини. Очаква се депутатите да разгледат и законопроект за амнистиране на участниците в протестните акции в страната, както и законопроект за учредяване на специална комисия за изменение на конституцията. Някои от обсъжданите конституционни изменения засягат преразпределяне на пълномощията на президента в полза на парламента и промяната на сегашната президентско-парламентарна форма на управление в парламентарно-президентска, за каквато настоява опозицията.
По-рано през деня премиерът Микола Азаров обяви, че подава оставка,
а малко по-късно президентът Виктор Янукович я прие.
Напускането на Азаров ще премахне от полезрението един от най-мразените от опозицията хора, а отмяната на суровите закони за санкциониране на протести ще премахне един от основните фактори за влошаването на политическата криза в Украйна. Тези отстъпки обаче не покриват искането на опозицията за оставка на Янукович, коментира АП.
66-годишният Азаров бе назначен за премиер от Янукович след президентските избори от 2010 г.
и оттогава изведе силно задлъжнялата икономика през тежки времена, като запази националната валута вързана към долара и отхвърли натиска на Международния валутен фонд да повиши цената на природния газ на вътрешния пазар.
През ноември м.г. той подкрепи решението на Янукович за отказ от подписване на споразумение за асоцииране с ЕС - ход, който доведе до сегашните улични протести в Украйна, и защитаваше в Парламента нуждата от по-тесни икономически връзки с Русия, отбелязва Ройтерс.
Оставката на Азаров е само "стъпка към победата",
коментира Виталий Кличко, един от основните опозиционни лидери в Украйна.
"В продължение на няколко месеца казваме, че това, което се случва по улиците е също резултат от политиката на сегашното правителство. Това не е победа, но е стъпка към победата", заяви Кличко, който оглавява партия УДАР.
Министърът на външните работи на Германия Франк-Валтер Щайнмайер окачестви като "правилен сигнал" оставката на Азаров.
"Оставката на министър-председателя [на Украйна] би могла да разкрие пътя за намиране на политически компромиси", каза в Берлин Щайнмайер, цитиран от ИТАР-ТАСС.
В изявлението си след среща със своя холандски колега Франс Тимерманс първият германски дипломат призова страните от ЕС да изработят единна позиция относно Украйна.
"Разбира се трябва да помислим за санкции. Те ще бъдат неизбежни, ако положението не се промени", каза Щайнмайер относно противопоставянето между украинските сили за сигурност и демонстрантите, довело до кръвопролития.
Бившият председател на украинската Върховна Рада, сега независим депутат Владимир Литвин, заяви, че
не е времето сега да се повдига въпросът за оставка на президента и предсрочни избори,
защото това би довело до отказ от преговори и противопоставяне между страните.
"Това е моята гледна точка, тя може да е непопулярна сред обществеността. В името на нормализиране на обстановката сега въобще бих изключил проблема с предсрочни избори, защото това ще доведе до още по-сериозно задълбочаване на безизходицата и конфликтът ще придобие такъв размах, че овладяването му ще бъде невъзможно", каза Литвин пред телевизия "Канал 5".
Според него в преговорите дори лидерите на опозицията няма да поставят този проблем, защото си дават сметка за последиците от такава стъпка.
Събитията вече не зависят само от възможните отстъпки на държавното ръководство.
Конфронтацията стигна твърде далеч -
част от участниците в Евромайдана не смятат водачите на опозицията за свои лидери. Тези хора искат от президента и правителството безусловна капитулация и не са склонни за никакви компромиси с Янукович, коментира обаче руският в. "Новие известия".
Затова според изданието Янукович, преговаряйки с опозицията, "може не само да не реши днешната криза, но и да създаде нова".
Шансовете за компромис между власт и опозиция са 50 на 50 - "или ще се разберат, или в страната ще бъде въведено извънредно положение", прогнозира украинският политолог Вадим Карасьов.
Протестът се вече се разпространи из украинската провинция и президентът търси начин
да сключи сделка с опозицията, за да сподели с нея отговорността за положението в страната.
Противниците му обаче не бързат да отслабят натиска върху властта. Целта им е да постигнат максимални отстъпки срещу минимални задължения, отбелязва "Комерсант".
Сред евентуалните отстъпки вестникът изброява предсрочни избори за Парламент (но не и президентски, за каквито настоява опозицията), мерки за гарантиране на човешките права и свободи по време на мирни протести, разтуряне на специалните части "Беркут", забрана полицаите да употребяват специални средства срещу мирни демонстранти.
Освен това източници от обкръжението на Янукович заявиха, че се готви
отмяна на поправките в конституцията от 2010 г., превърнали Украйна от парламентарна в президентско-парламентарна република.
Ако това стане, правителството пак ще се формира от парламента и опозицията, обвиняваща президента, че узурпира властта, ще изгуби още един аргумент да продължи протестите, пояснява "Комерсант".
Виктор Янукович няма да може вече да задържи властта и ще изгуби изборите, когато и да са те, твърди пред "Ведомости" руският аналитик Константин Симонов.
Междувременно опозиционерката Юлия Тимошенко, бивш министър-председател, явно ще бъде освободена от затвора, където лежи за злоупотреба с власт. Тя ще има
всички шансове да стане "Мандела с плитка" и да си размени местата с Янукович, прогнозира наблюдателят.
Според него проблемът на широката "оранжева" коалиция в Украйна е, че тя няма бързо осъществима икономическа програма. Украйна има нужда от коренна модернизация на икономиката, а за нея трябва някой да плати.
Има три варианта - Русия, Европа или самите украинци, смята Симонов. Според него обаче руският президент Владимир Путин няма да плаща заради "оранжевите", а е твърде съмнително да плати и Европа, която си има собствени проблеми. Остават самите украинци, но тогава стандартът в страната доста ще спадне, хората пак ще изберат президент от проруските източни региони, следващия път - човек от западните и т. н.
Тъй че "да се раздели Украйна на две части, за което все по-често се говори, изглежда далеч не е най-лошият вариант", заключава политологът.
