С лед последната терористична атака във Франция срещу сатиричното издание "Шарли ебдо" и последвалата по-късно заложническа драма в еврейски супермаркет в Париж, много хора в Европа и Америка са в смъртен ужас от бъдещи атаки.
Това е човешката природа, но преди да побързаме да заключим, че животът такъв, какъвто го познаваме е променен завинаги, трябва да се опитаме да погледнем на тези събития по по-рационален начин, съветва американският психолог Робърт Лийхи, статия за "Сайколъджи тудей".
Това няма да намали ужаса от тези нападения, нито голямата тъга от погубения живот на невинни хора. И
няма никакъв начин този тероризъм да бъде оправдан.
Но всички ние трябва да се отдръпнем и да помислим как можем да се справим психологически с тези скорошни събития. Защото най-вероятно и в бъдеще ще бъдем изправени пред подобни случки. Ние трябва да сме готови и да осъзнаваме за какво всъщност става въпрос.
Как да мислим за риска
Хората, които са присъствали на такова събитие или са били близо до огневата линия е твърде вероятно да се чувстват травмирани. Само след месец голяма част от тези хора вече няма да се чувстват така и ще започнат да чувстват, че животът им възвръща нормалния си ритъм.
Някои от тях могат да развият нещо наречено "Остро стресово разстройство", но повечето от тях ще открият, че опасенията им са намалели през следващия месец или два.
Посттравматичният стрес може да бъде диагностициран месец след травмиращото събитие. Най-доброто нещо, което хората изложени на такова събитие могат да направят е постепенно да се ангажират с това да върнат живота си във възможно най-нормалния ритъм – правете това, което сте правили и преди събитието.
Това включва пътуване, отиване на места които могат да повишат тревожността ви. Има повишен риск за хората, които използват алкохол или наркотици, за да се справят с тревожността си. Но
хората са устойчиви. Хората се съвземат, не всички, но повечето се съвземат.
Колкото повече нормализирате живота си, толкова по-нормално ще се чувствате. Колкото по-дълго избягвате ситуации, които ви тревожат, толкова по-дълго ще изпитвате тревожност.
Трябва да разберем, че целта на тероризма е да плаши хората и да накара всеки един от нас да повярва, че е в непосредствена опасност. Обаче ние не сме. По-вероятно е да умрете от рак на кожата, отколкото при терористичен акт, независимо дали живеете в САЩ, Франция, Италия или Израел.
Рационалният отговор е да оцените каква е вероятността да станете жертва на тероризма.
Проблемът е, че
хората са склонни да надценяват риска
на базата на няколко ирационални фактора.
1. Склонни сме да мислим, че нещо е по-рисковано, ако наскоро се е случило драматично събитие. Това е истина след терористични актове, самолетни катастрофи или кризи, свързани с ебола. Колкото по-скоро се е случило събитието, толкова по-голям е страхът от повтарянето му.
2. Склонни сме да надценяваме риска, ако случилото се е много драматично, особено ако гледаме кадри и снимки в новинарските емисии 24 часа в денонощието.
В емисиите няма непрекъснато новини за рака на кожата, рака на гърдата, сърдечните заболявания, катастрофите или последиците от затлъстяването или алкохолизма. Тези неща обаче са по-опасни и убиват много повече хора.
3. Ние не виждаме несъбитийната новина. Например не ни показва хора, които излизат за работа, пристигат безопасно, пазаруват и правя всички обикновени и нормални неща. Тези са събитията, които съставляват реалността, но те не влизат в новинарските емисии.
4. Надценяваме риска, ако причината за опасността е невидима. Ето защо например надценяваме риска, ако не можем да видим терористи, идващи към нас, точно както не можем да видим вируса ебола, ако е някъде около нас.
5. Склонни сме да преувеличаваме риска, ако приемаме извършителите като злонамерени. Ние гледаме на терористите като на хора, които ни мразят и се опитват да ни убият. За ракът и сърдечните заболявания не са необходими зли намерения, но взимат много повече жертви.
6. Надценяваме риска, когато изглежда като несигурен. Но ние живеем с "приетите несигурности" всеки ден, включително шофирането до работа, пресичането на улицата, сядането до някого, който киха.
Рационалният начин да се оцени риска е като се погледне всъщност какъв процент от населението умира. Рисковете са ниски, но ние сме ужасени, защото има вероятност да станем обект на нападение.
Каква е целта на тероризма?
Начинът, по който работи тероризма е като накара всеки да се страхува, че е мишена. Когато сме разтревожени може да кажем: "Да, знам, че рискът е един на милион, но ако аз съм този един?" Това е в човешката природа, да се тревожим, че ние може да сме този един, но рационалният подход е да разгледате вероятността това да ви се случи, а тя е много малка.
Колкото и да е ужасна и неоправдана тази скорошна атака във Франция, тя не е екзистенциална заплаха за Франция, Великобритания, цяла Европа или САЩ. Тероризмът е психологическо оръжие, за тези, които нямат по-мощни оръжия. Ако терористите бяха по-добре въоръжени и с по-мощни оръжия, те щяха да ги използват.
Война не се печели, когато убиеш 16 човека, което след това обединява цяла една нация и голяма част от света срещу теб.
Страегията на "Ал Кайда" е да направи така, че да изглежда страшна и мощна. Има над 300 млн. души в ЕС и 300 млн. души в САЩ и почти никой от нас няма от какво да се страхува.
От десетилетия виждаме как се провалят политиките на терористичните организации, включително ИРА, Червените бригади, Баадер-Майнхоф, Черните пантери. Те бяха терористи, защото имаха идеи и политики, които светът не е пожелал да прегърне. Те са били терористи, а не демократични представители, защото са представлявали нещо, което почти никой не е искал. Не се занимаваш с тероризъм, ако можеш да спечелиш изборите.
Друга цел на тероризма е да служи за изразяването на недоволства, споделяни от мнозина. Независимо дали става въпрос за политиката в Ирак, Афганистан, Израел или подкрепата на режими, опозорени от мнозина, терористите стават глас на тези протести. Това им дава някаква популярност, но самите терористични актове накърняват легитимността им.
Още една цел на тероризма е привличането на нови терористи. Някъде във Франция, Италия, Великобритания разочарован и отчаян индивид ще каже "Аз мога да направя нещо". Това вероятно ще е някой млад мъж, който мисли, че е героично да се присъедини към "кауза", въпреки че най-вероятно ще падне убит в пясъците на пустинята и забравен завинаги.
Ако искаме да спечелим битката с тероризма, ние трябва да покажем, че има стойност в свободата, демократичните институции, безплатното и мирно изразяване на идеи, правата на жените, правото на всеки гей човек да живее както той или тя желае да живее и силата на рационалната истина.
Това е, от което терористите се опасяват – те са тези, които са движени от страх. Те знаят, че има огромно желание по целия свят за индивидуалната свобода, свобода от религиозно потисничество, и стремежът към по-добър начин на живот.
Одобрявате ли публикуването на карикатури на Мохамед? Страхувате ли се от терористичен акт? Споделете Вашето мнение като участвате в анкетата на ЕСТАТ и Vesti.bg.
криза, която тихо расте" />
