"Джеймс Уеб" и “Хъбъл” заснеха космическо „коледно дърво“

У чени от двете най-мощни космически обсерватории са уловили панорама на сблъскващи се галактически клъстери (галактическо струпване). Космическият феномен, наречен MACS0416, е на 4,3 милиарда светлинни години от Земята. В крайна сметка сливащата се двойка гигантски клъстери ще се комбинира, за да образуват още по-масивна колекция от блестящи галактики, посочват учени. 

Нови подробности за небесната характеристика са се появили в цветното изображение, което обединява способностите на космическия телескоп “Хъбъл” във видима светлина и космическия телескоп “Джеймс Уеб” в инфрачервена светлина, която е невидима за човешкото око. 

Данните от двата телескопа дават по-голяма картина за Вселената. “Хъбъл” отдавна се използва за търсене на далечни галактики в различни дължини на вълната на светлината.

Инфрачервеният поглед на “Джеймс Уеб” позволява това търсене да се извършва на дори по-далечни разстояния, откривайки невидима светлина по-дълбоко в ранните дни на Вселената, съобщава CNN. 

Светлинна година, еквивалентна на 5,88 трилиона мили, е разстоянието, което светлината пропътува за една година. Учените сравняват онова, което се вижда от телескопи като “Уеб”, като "поглед към миналото”.  

„Ние надграждаме наследството на Хъбъл“, казва Роджиър Уиндхорст, професор по регентите в Училището за изследване на Земята и Космоса към Държавния университет на Аризона.  

James Webb Space Telescope gets ready for the holidays with a cosmic Christmas Tree (image)https://t.co/YqT1YnjU9Y#science #today

— Pure Science 🔭🔬🧪🚀🧬🦖 (@Pur3Science) November 10, 2023

„Коледно дърво“ от галактики 

Цветовете в новото изображение, публикувано от учените, се използват за обозначаване на разстояние. Галактиките със сини нюанси са най-близко до Земята, избухват от звездообразуване и лесно се виждат във видима светлина от “Хъбъл”. Червените галактики са по-далечни, те се наблюдават най-лесно с помощта на “Уеб” в инфрачервена светлина. 

„Цялата картина не става ясна, докато не комбинирате данни от “Уеб” с данни от “Хъбъл“, казва Уиндхорст. 

Новите наблюдения от “Уеб”  са били използвани за търсене на обекти, които променят яркостта си с течение на времето, наречени преходни процеси. 

A Pocketful of Stars

[Image credit: ESA/Hubble & NASA, J. Kalirai] pic.twitter.com/F5HNG0NvLC

— The Science World (@scienceworld224) November 10, 2023

В зрителното поле на галактическите клъстери “Уеб” е помогнал на астрономите да идентифицират 14 преходни процеси, всички от които са били видими поради гравитационни лещи. Този космически ефект възниква, когато по-близки обекти - като галактическите клъстери, действат като лупа за далечни обекти. Гравитацията по същество деформира и усилва светлината на далечни галактики на фона на това, което прави увеличението, позволявайки наблюдения на иначе невидими небесни характеристики, посочват специалисти.  

Преходните процеси включват 12 звездни системи и две свръхнови в галактики, които са били усилени с помощта на гравитационни лещи.  

„Наричаме MACS0416 “Галактическият клъстер на коледното дърво”. Той е изключително цветен и блести в купища премигащи светлини. Можем да видим преходни процеси навсякъде“, каза Хаоджинг Ян, доцент по физика и астрономия в Университета на Мисури.  

Journey across the spiral galaxy NGC 941 in our ESA/Hubble Picture of the Week. pic.twitter.com/UTErxgiDiq

— HUBBLE (@HUBBLE_space) November 10, 2023

Регистриране на звезден гигант 

Един преходен процес е привлякъл вниманието на астрономите, звездна система, която те са нарекли „Мотра“, гигантско чудовище от японски филм от 1961 г. Звездната система, увеличена с коефициент 4000 поради гравитационни лещи е била проследена до галактика, която е съществувала 3 милиарда години, след като Големият взрив е създал Вселената, предава CNN.  

A reflection nebula in Orion [Image Credit: NASA/ESA and the Hubble Heritage Team (STScI)] pic.twitter.com/078opO5Ymr

— science issues (@IssuesScience) November 10, 2023