Н а 4 декември православната църква почита св. великомъченица Варвара – една от най-тачените светици у нас. Българската народна традиция свързва деня ѝ с предпазване от болести, особено детски, с женската сила и с „разтварянето“ на зимата. По селата казват:
„Света Варвара вари – Сава пече, Никола гощава“.
Така три поредни дни – 4, 5 и 6 декември – се смятат за особено силни и магични, с ритуали за плодородие, здраве и добър прогрес през зимата.
Житие на св. Варвара
Св. Варвара живяла през III в. в град Илиопол (дн. Сирия). Тя била дъщеря на богат и знатен езичник – Диоскор. Красивата Варвара растяла умна, тиха и благородна. Баща ѝ ревностно я пазел от външния свят и я затворил в кула, за да я изолира от християнското учение, което по това време бързо се разпространявало.
Варвара обаче тайно приела християнството – впечатлена от вярата в един Бог, от силата на милосърдието и от идеята за вечния живот.
Когато разбрала, че в кулата ѝ строят баня с два прозореца, тя наредила да се направи трети – в чест на Светата Троица. Това разгневило баща ѝ, който я предал на съд като християнка.
След жестоки мъчения – бичуване, изгаряне, изтезания – Варвара отказала да се отрече от вярата си. В крайна сметка самият ѝ баща я обезглавил. Веднага след това, според преданието, той бил поразен от небесна мълния – знак за небесната защита над девойката.
Св. Варвара се приема като символ на смелост, чистота, духовна сила и закрила над децата.
Какво се прави на св. Варвара
- Вари се варвара – обредна млечна или житна каша
Най-характерният ритуал е приготвянето на „варвара“ – пшенична, бобена или царевична каша, варена с ядки и сушени плодове. Раздава се за здраве, най-вече на деца. Тази храна се смята за лечебна, предпазваща от болести и „зли духове на зимата“.
- Жените месят малки обредни питки
Правят се „варварки“ – малки кръгли хлебчета, които се раздават на съседите. Вярва се, че домът, който дарява хляб, ще бъде закрилян през зимата.
Ритуали за здраве и плодородие
На този ден стопанките:
- пръскат къщата със светена вода
- поръсват прага с брашно или вода
- запалват огън „да е топъл домът през зимата“
- В някои региони майките мажат челата на децата със смес от мед и брашно – за здраве и сладък живот.
Гадания за бъдещата година
На места момичетата правят гадания „по варвара“ – хвърлят шепа житни зърна в огъня. Ако пукнат силно, годината ще бъде плодородна, а момичето – късметлийка.
Какво не се прави на св. Варвара
Денят е изключително важен за жените, защото св. Варвара се смята за покровителка на женското начало и на домашното огнище. Затова на 4 декември:
- Не се преде и не се тъче - Вярва се, че ще се „заплете“ съдбата на децата или ще „обърканият конец“ донесе болести.
- Не се шие и не се плете - Иглите и кукичките „боцкат“ здравето на семейството.
- Не се пере и не се мие пода - „Да не се измие благодатта на дома.“
- Не се изнася нищо от къщата вечерта - Да не излезе късметът навън.
Български народни традиции и обичаи
Св. Варвара се почита като закрилница на жените и децата. На места денят се смята за „малката Коледа“ за малките – затова им се раздават сладки, плодове, варена царевица.
В някои райони на Западна България се играят обредни игри, подобни на сурвакарските – с маски, символизиращи гонене на болестите.
Смята се, че св. Варвара „води шарката“, но и може да я укроти. Затова жените оставят малка чинийка с варена каша на прозореца – „за светицата, да не разсърди шарката“.
Български легенди за св. Варвара
В българския фолклор св. Варвара често се появява в триптих с св. Сава и св. Николай. Най-популярната легенда гласи: „Варвара вари, Сава пече, Никола гощава“. Тримата светци били брат и две сестри. Варвара започнала приготовленията за зимния празник – тя варяла житото. Сестра ѝ Сава пекла хляба. А св. Николай – закрилникът на морето – трябвало да донесе рибата и да нагости всички. Затова празниците са подредени последователно на 4, 5 и 6 декември.
Друга легенда разказва, че св. Варвара е покровителка на градските огнища и на сладостта в живота – затова всичко, което се раздава на този ден, трябва да бъде сладко.
Защо този ден е толкова важен в България
Св. Варвара е символ на:
- майчината грижа
- детското здраве
- домашното благополучие
- женската сила и храброст
Празникът е мост между християнската вяра и старите български вярвания – съчетание от църковен ритуал, фолклорна магия и зимни традиции, които оцеляват до днес.
