СССР, който ликуваше при изстрелването на първия си спътник в Космоса през 1957 г., а после и при изпращането на първия си космонавт Юрий Гагарин през 1961 г., беше принуден да отстъпи пред американския си съперник, когато преди 40 години Нийл Армстронг стъпи на Луната, пише Амели Еренстен от Франс прес.
Дълго омаловажаван от съветските власти, "лунният" провал на СССР отрази неспособността му да се справи с един много по-сложен стадий - този на покоряването на Космоса, смятат експерти.
"Главната цел на американците беше състезанието със СССР в програмата за изпращане на човек на Луната. Победата в тази надпревара между две системи несъмнено бе впечатляващо събитие", подчертава Игор Лисов, редактор на специализираното научно списание "Новини от света на космонавтиката".
За жалост ние подценихме американците, започнахме прекалено късно и не бяхме достатъчно ефективни, допълва той.
Едни от най-големите спънки пред съветските планове бяха
твърде амбициозната технологична програма, остарялото управление на подизпълнителите и най-вече битката между шефовете
на която политическите институции отказаха да станат арбитри, подчертава Жак Бламон, съветник на президента на френския Национален център за космически изследвания.
Американците съумяха да създадат една стабилна програма, а СССР страдаше от липсата на истинско национално стратегическо ръководство и се озова в крайна сметка с два конкурентни проекта за мисия до Луната.
Единият предвиждаше кацане на Луната, а другият - само обиколка около Луната, допълва Бламон.
Но имаше и нещо по-лошо. Този провал бързо
умножи проблемите в така наречените планетарни програми на СССР
т.е. онези програми, които предвиждаха покоряването на Венера и Марс. Програмата за Марс, между впрочем, беше прекъсната след серия от провали, припомня Бламон.
Но широката руска общественост, уповаваща се на успехите на своя герой Гагарин и на другите космонавти, издигнати в култ, не разбра почти нищо за тези провали.
Константин Индукаев, директор на сектор "Изследвания" в малка оптическа лаборатория, който по онова време е бил на 27 години, много добре помни, че
заради цензурата информациите за първите стъпки на Луната на Нийл Армстронг са били истинска рядкост в СССР
"Тези новини не бяха сред водещите заглавия на първите страници на вестниците. Човек не можеше да ги открие дори на втора страница", разказва той. Но учените и хората, които се интересуваха от Космоса, разбираха много добре, че става дума за велико събитие, допълва Индукаев.
"Днес малцина се интересуват от това и има два лагера. Едните все още мислят, че ние сме загубили и че това е много тъжно. Другите търсят утеха във версията, че американците никога не са били на Луната. Има такива хора и те са много", допълва Игор Лисов, като припомня многобройните книги и сайтове, в които се твърди, че става дума за измама.
И ако вятърът вече духа в друга посока и днес руснаците си сътрудничат тясно с американците на борда на Международната космическа станция (МКС), бъдещето на космическите програми още изглежда несигурно заради нежеланието на Русия да се подчини на американските условия, допълва Лисов.
Имам чувството, че този период на сътрудничество ще приключи с МКС, смята той.
