Н обеловите награди се присъждат все по-късно след откритията и това безпокои научните среди, защото никой не е безсмъртен, коментира АФП.
Трудно е да се приеме, че някои кандидати умират, преди да са получили така очакваното телефонно позвъняване и не намират място в историята. Това създава и усложнени ситуации. През 2011 г. Шведската академия на науките разбра с изненада, че канадецът Ралф Стайнман е починал на 68 години само три дни преди да бъде обявен за Нобелов лауреат.
Тъй като журито не е знаело за смъртта му,
Академията направи за него изключение от правилото, което изисква наградените да са живи.
През 1996 г. друг канадец – Уилям Викри, почина на 82 години три дни след като получи наградата за икономика.
„Ако продължава така, ще има все повече подобни случаи. Те са само въпрос на време. Затова трябва да се направи нещо“, казва Санто Фортунато, физик от университета в Алто, Финландия.
Той е съавтор на изследване, публикувано в сп. „Нейчър“, разглеждащо проблема с чакането на наградите.
„Преди 1940 г. Нобеловите награди бяха присъждани 20 години след откритието само на 11% от лауреатите за физика, 15% за химия и 24% за медицина – пише в статията. – От 1985 г. този срок важи съответно за 60, 52 и 45 % от наградите“.
Ако тенденцията се задълбочи, възрастта на лауреатите може да надхвърли средната очаквана продължителност на живота на учените. С други думи
Нобелова награда няма да може да бъде присъдена на много значими изследователи.
Това закъснение ще подкопае най-уважаваната научна институция, заключават авторите.
Какво може да бъде направено?
Мнозина уважават безкомпромисността на журито, което изтъква колко сложна е днешната наука. Затова е необходимо да се изчака откритието да бъде подложено на продължителни изпитания и да бъде потвърдено от опита.
Съществуването на Хигс бозона, например, което донесе Нобелова награда през 2014 г., е постулирано теоретично през 1964 г. След това са необходими почти половинвековни практически изследвания, изискващи много средства и човешки потенциал.
За един от пионерите – белгиеца Робер Бру, наградата дойде твърде късно.
Този случай обаче дава идеален аргумент, че процесът не трябва да се ускорява, казва Свен Лидлин, президент на Нобелови комитет за химия.
„Искаме да сме сигурни, че награждаваме тези, които отварят врата.
Това означава, че има естествено изчакване, обикновено 20 години“, обяснява той. За него сериозността на Нобеловите награди изисква откритието да бъде подложено на всякаква възможна критика, а не да се рискува да бъде награден труд, който по-късно ще разочарова.
През 1989 г. например двама учени обявиха, че са открили метод за студен синтез, който позволява ядрена реакция на температура, близка до стайната. Това би решило всички енергийни проблеми. Четвърт век по-късно това откритие остава непотвърдено.
„Всяка година има съобщения за смайващи открития и много от тях се оказват не толкова смайващи“,
посочва Лидлин.
За да бъде решен този проблем, Санто Фортунадо подкрепя идеята Нобелова награда да се присъжда и посмъртно, както е било до 1974 г.
Това обаче би превърнало церемониите в заупокойни служби, докато сега на тях се честват героите на науката.
Идеята, че науката е нещо в сегашно време, ще бъде загубена, категоричен Лидлин.
Важно е да бъдат награждавани учени, които не са в края на кариерата си или в пенсия, убеден е Матю Уолъс от Института за управление на иновациите и познанието във Валенсия.
