К вантовите компютри са все по-близо до реалността, но има проблеми, които трябва да бъдат решени, преди да могат да се използват надеждно. Едно от основните предизвикателства е коригирането на грешки при изчисленията.
Квантовите компютри работят по коренно различен начин от традиционните конфигурации. В основата им са т.нар. кюбити - квантови елементи, които могат да са едновременно "нула" и "единица". Традиционните транзистори на компютрите могат да са само едно от двете състояния в даден момент.
Предимството на кюбитите да могат да са две стойности едновременно означава, че могат да изчисляват огромни количества информация за много по-кратко време. Изчисления, които за настоящите компютри биха отнели години непрекъсната работа, могат да се обработят от квантовите системи за минути.
Microsoft показа първия си "облачен" компютър
Но кюбитите имат проблем. Те са много чувствителни на околни влияния и на т.нар. "шум". Поради тази причина лесно допускат грешки в изчисленията. Част от тях могат да се компенсират чрез софтуер и допълнителни изчисления, но този метод не е подходящ при мащабиране, т.е. увеличаване на броя кюбити.
А, за да може един квантов компютър да постигне своя пълен потенциал, то той трябва да разполага с милиони кюбити. Затова се търсят множество допълнителни решения.
Агент на OpenAI ще сърфира от наше име
OpenAI пусна своя умна търсачка срещу Google
Google смята, че е намерила още един начин - AlphaQubit. Това е декодер, който използва изкуствен интелект, за да може да идентифицира и коригира квантови грешки с безпрецедентно висока точност. Разработката е дело на съвместна работа на Google DeepMind и Google Quantum AI.
AlphaQubit използва невронна мрежа с архитектурата Transformers, която вече се използва от много от големите езикови модели (основата на AI услуги, чатботове и др.). Системата е използва квантовия процесор Sycamore, който има 49 кюбита. Чрез него тя е обучена на милиони примери от работата на квантовите компютри, включително как се получават грешките, какво представляват, как да бъдат идентифицирани и коригирани в различни условия.
Целта на AlphaQubit е да бъде своеобразен коректор. Системата преглежда изчисленията на квантовия процесор, открива грешките и ги коригира. Тестовете са показали, че AlphaQubit допуска с 6% по-малко грешки спрямо методите с тензорни мрежи, които са смятани за най-прецизни, но изключително бавни и съответно не са приложими в ежедневието. AlphaQubit се справя с 30% по-добре от корелативните сравнения - по-малко точен метод от тензорните мрежи, но много по-бърз и съответно използваем за готов компютър.
AI ще бъде помощник и на родителите
Google ще може да сърфира в интернет вместо нас
Затова учените са преминали към следващия етап - мащабиране и на AphaQubit. Тестван е със симулиран квантов компютър с 241 кюбита и се справя със същия резултат по-добре от корелативните сравнения. Това дава надежда на учените, че AlphaQubit ще може да се справи и с практически квантов компютър, т.е. система с достатъчно кюбити, която да може да се използва не само за тестове, но и за надеждни мащабни изчисления в реални условия.
Умните очила на Meta са проблем за всички
Microsoft Copilot вече може да чете, говори и мисли
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
