В ерата, когато само SUV-овете са гарантиран източник за печалба, на висока печалба, автомобил като Серия 2 може да бъде определен като… дързък. Конфигурацията малко премиум купе със задно предаване (по принцип, защото тук то е 4х4) си е христоматиен пример за епичен начин да губиш пари. Защото същото купе, качено на „кокили”, е гарант за дълъг списък от чакащи, готови да платят много повече.
Но в този случай рискът си заслужава, защото BMW използва този автомобил, и по-специално М240i, за да демонстрира, че все още продължава да работи под слогана „The Ultimate Driving Machine”. Не че някога е спирал.
Запознатите могат веднага да ме контрират, че за демонстрация на тази философия си има M GmbH (и ще са прави), има си дори BMW M2, но в този случай имам друго мнение. По принцип обичам философията за живота на Мечо Пух, но в този случай съм сигурен, че М2, с неговите 100-ина „коня” в повече ще е опасна машина, докато при М240i всичко е дозирано абсолютно точно, за да не пада усмивката ти от лицето в продължение на часове. И да не се плашиш от прекомерно високата мощност. Защото M240i е есенцията на всичко онова, с което феновете на BMW я свързват. И то не е останало само в миналото.
При това BMW удържа на думата си и запази класическата формула, а не сложи предно предаване като на Серия 1, Серия 2 Гран Купе и Актив Турер. Слава Богу, че инженерите все още имат думата в борда на директорите! А те много често говорят на езика на математиката, с цифри, които, освен ако не са в парични знаци, не ме привличат особено. Но не и сега.
Започвам с първата, която не е сред най-силните черти на автомобила, напротив. Става въпрос за 1765 кг тегло на най-малкото баварско купе, което е с близо 200 кг повече спрямо предишното поколение М4. След като е доста тежка, а аз вече започнах със суперлативите, тогава как те се оправдават? Тук думата взимат споменатите вече инженери. Те са се погрижили да направят една наистина страхотна машина. Потвърждават го и следващите цифрови параметри.
Тези над 1,7 тона обслужва познатият 3,0-литров „шестак” със своите 374 к.с., налични между 5500 и 6500 об./мин. Максималният въртящ момент от 502 Нм е на разположение в диапазона от 1900 до 5000 об./мин. Тези параметри идват от последното поколение на мотора В58. Още цифри? Няма проблем, ето една особено важна: М240i ускорява до 100 км/ч за 4,3 секунди. Сред цифровите измерения за този автомобил има още един параметър, който не е толкова привлекателен като горните, това е стартовата цена на модификацията от 111 хиляди лева с ДДС. Явно съм се объркал с констатацията, че не може да се печели от малки премиум купета.
Но няма да сбъркам с една друга констатация: M240i събира погледите на пътя. Най-важният детайл отпред са фаровете. Те правят един мислен мост, който ни връща 56 години назад във времето до появата на BMW 2002. Разбира се по-важният тук е 2002 Turbo – първият сериен автомобил на континента с турбокопресор. Тази визуална връзка с един от най-емблематичните модели на BMW сякаш заявява, че баварците няма да прережат корените си, свързани неизменно с удоволствието от шофирането на директни и бързи автомобили.
Със сигурност пропорциите на автомобила са фантастични, решетката няма как да е тема на негативни коментари, но някои от детайлите биха могли да дадат поле за изява на хейтърите. Такива винаги ще има, нещо повече, неотдавна BMW открито заяви, че предпочита да поляризира мненията, вместо който и да е нов баварски модел да бъде забравен за дни. Аз мога да кажа със сигурност, че автомобилът е магнит за окото и изпълнява основната задача на всяко купе: да предизвика реакция, да прави изявление, да заяви стил. Профилът и „дупето” ми харесват най-много.
Още впечатления от пътното поведение на BMW M240i xDrive четете на новия автомобилен сайт CarMarket.bg
