П отенциалният „Супер Ел Ниньо“, който се развива в Пасифика, би могъл да направи нещо повече от това просто да пренареди метеорологичните модели – той може също така да повиши риска от редки, но смъртоносни инфекции с хантавирус в някои части на САЩ това лято, предупреждават експерти, тъй като ще стимулира популациите на гризачи, които пренасят болестта.
Неотдавнашното огнище на хантавирус, свързано с круизния кораб „MV Hondius“, рязко повиши обществената информираност за редкия, но потенциално смъртоносен вирус, с който много американци не бяха запознати преди инцидента. Клъстерът от инфекции, който доведе до няколко смъртни случая и предизвика координиран международен отговор, получи широко медийно отразяване и задейства мерки за наблюдение и карантина в десетки страни, включително в САЩ.
Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC) започнаха да проследяват хантавируса в страната през 1993 г., по време на разследването на мистериозно и често фатално респираторно заболяване в региона „Четирите ъгъла“ (който включва Аризона, Колорадо, Ню Мексико и Юта). Щамът зад това събитие беше Sin Nombre („Без име“), а не щамът Andes, който причини огнището на круизния кораб, пише Newsweek.
Това огнище от 1993 г. доведе до идентифицирането на хантавирусния пулмонален (белодробен) синдром (HPS) и даде старт на национално наблюдение, тъй като здравните служители осъзнаха, че болестта вероятно е останала неоткрита, преди да бъде официално призната. Въпреки че данните на Националната агенция за изследване на океаните и атмосферата (NOAA) разкриват, че 1993 г. е била неутрална година по отношение на Ел Ниньо, в части от Югозапада бяха отчетени валежи над средните нива.
Сега подобни метеорологични условия биха могли да повлияят на популацията на еленовите мишки това лято – животните, които пренасят хантавирус в американския Югозапад.
Какво е „Супер Ел Ниньо“?
„Супер Ел Ниньо“ е неофициален термин, използван от учени и синоптици за описание на изключително силна версия на Ел Ниньо – естествения климатичен модел, при който повърхностните води в централната и източната част на Тихия океан стават необичайно топли.
Докато явленията „Ел Ниньо“ се случват на всеки няколко години, „супер“ събитието е рядък случай, при който океанските температури се повишават до екстремни нива, обикновено достигайки поне 2 градуса по Целзий (3,6°F) над средното в продължение на няколко месеца. Тези необичайно високи температури нарушават нормалните ветрови модели и атмосферната циркулация, засилвайки глобалните метеорологични ефекти, свързани с типичния „Ел Ниньо“.
По-рано този месец Центърът за климатични прогнози на NOAA излезе с прогноза, според която:
- Има 82% шанс „Ел Ниньо“ да се появи между май и юли.
- Има 96% шанс „Ел Ниньо“ да продължи в Северното полукълбо между декември и февруари 2027 г.
В САЩ е известно, че „Ел Ниньо“ влияе на безброй метеорологични събития, като например по-слаб ураганен сезон в Атлантическия океан и по-обилни дъждове по време на мусонния сезон в Югозапада, сподели пред Newsweek старши метеорологът на AccuWeather Том Кайнс. Въпреки че някои от въздействията на „Ел Ниньо „няма да започнат чак до зимата, повишеният риск от дъждове в Скалистите планини и Югозапада може да започне още през юни.
Как „Супер Ел Ниньо“ може да увеличи случаите на хантавирус
Изследователите казват, че силният или „Супер Ел Ниньо“ може косвено да увеличи риска от заразяване чрез промяна на условията на околната среда. По-обилните валежи и по-топлите температури стимулират растежа на растителността, осигурявайки повече храна и убежище за гризачи като еленовите мишки – основните преносители на вируса Sin Nombre в САЩ.
„Съществува класическа идея за „трофична каскада“, свързана с огнището в Четирите ъгъла: повече дъжд води до повече растителност, повече растителност поддържа повече гризачи, а повече гризачи могат да повишат риска от хантавирус. Това беше до голяма степен подкрепено от проучване на Йейтс и колеги през 2002 г., където откриха доказателства за повишен риск от заболеваемост от HPS след интензивни валежи, свързани с „Ел Ниньо“ в югозападната част на САЩ“, каза пред Newsweek доцентът от Вашингтонския държавен университет Стефани Сейферт.
Сейферт обаче добави, че други изследвания показват, че макар времето вероятно да влияе на популациите на еленовите мишки, само валежите вероятно не са единственият виновник.
„Възможно е по-меките зими или по-дългите размножителни периоди също да допринасят за пиковете в популацията на гризачите. Условията на „Ел Ниньо“ обикновено са свързани не само с увеличени валежи, но и с по-топли зими в голяма част от западната част на Съединените щати, което би могло да подобри оцеляването през зимата и да удължи условията за размножаване на еленовите мишки“, каза тя.
С разрастването на популациите на гризачи се увеличава и вероятността от контакт с хора, особено в селските или селскостопанските райони, или в хижи, навеси и други затворени пространства, което повишава риска от спорадични инфекции. Подобна екологична динамика беше свързана с огнището през 1993 г., което за първи път привлече националното внимание към хантавируса.
Симптоми на хантавирус
За разлика от широко отразеното огнище на хантавирус, свързано с експедиционния круиз по-рано тази година, всеки повишен риск в САЩ вероятно ще включва вируса Sin Nombre, основния щам на хантавирус в Северна Америка, а не щама Andes, свързан с морския случай. Sin Nombre се разпространява сред хората чрез контакт с урина, изпражнения или слюнка от инфектирани гризачи, често вдишвани, след като частиците биват разпръснати във въздуха в затворени пространства. Не е известно да се предава от човек на човек.
Хантавирусът Sin Nombre е основната причина за хантавирусния пулмонален синдром в Северна Америка. Симптомите следват сравнително постоянен модел: ранна „грипоподобна“ фаза, последвана от внезапна и често тежка респираторна фаза.
Симптомите на ранната грипоподобна фаза включват:
- Треска
- Умора
- Мускулни болки (особено в бедрата, хълбоците, гърба и раменете)
- Главоболие
- Втрисане
- Стомашно-чревни оплаквания
Между 4 и 10 дни след началото на първите симптоми може да започне кардиопулмоналната (сърдечно-белодробна) фаза, която включва:
- Кашлица
- Затруднено дишане (задух)
- Стягане в гърдите
- Ускорено дишане
- Драстично влошаване на умората
Това се причинява от пропускане на течност в белите дробове, което затруднява дишането. В тежки случаи може да причини:
- Ниско кръвно налягане
- Неправилен сърдечен ритъм
- Дихателна недостатъчност
Процентът на смъртност при този синдром (HPS) достига до 60%.
Какво представляват еленовите мишки?
Еленовите мишки се различават от домашните мишки, които обикновено не пренасят хантавирус, заяви пред Newsweek ентомологът и национален технически директор на Orkin Шанън Скед. Еленовите мишки обаче, известни още като полски мишки, все пак могат да се превърнат във вредители на закрито, особено през зимните месеци, когато по-студените температури ги тласкат вътре.
„Еленовите мишки си набавят необходимата вода от храната си, но увеличените валежи биха увеличили растителността, с която се хранят и използват за подслон, което може да повиши числеността им“, каза Скед.
„Най-лесният начин да се направи разлика между домашна мишка и еленова мишка е тяхното оцветяване. Еленовите мишки са двуцветни – те са сиви или кафяви с бяло коремче. Домашната мишка обикновено е изцяло сива или кафява на цвят“, посочи Скед.
„Трябва да се внимава при почистване на миши изпражнения. Тъй като изпражненията могат да поддържат хантавируса жив до 6 дни, тези, които почистват, винаги трябва да приемат, че следите са отскоро. Използвайте дезинфектант, преди да започнете да чистите“, предупреди Скед.
Най-добрата защита е да се предотврати навлизането на мишки в дома. Мишката може да се провре през дупка, малка колкото монета от 10 цента.
Какво следва
Експертите по обществено здраве подчертават, че дори екологичните условия да благоприятстват растежа на популацията на гризачи, инфекциите с хантавирус остават редки и до голяма степен предотвратими с основни предпазни мерки. Избягването на контакт с диви гризачи, запечатването на пролуки в домовете и използването на подходящи защитни мерки, като проветряване на затворени пространства и избягване на метене или прахосмучене на изпражнения без дезинфектант, могат значително да намалят риска.
Пълният обхват на въздействието на „Ел Ниньо“ тепърва предстои да се види. Въпреки рядкостта на фаталната инфекция, Сейферт предупреждава, че фаталната болест все пак не бива да се подценява.
„Хората мислят за „редките“ болести като за нещо, което почти никога не се случва, но въпреки че индивидуалният риск е нисък, в САЩ не е имало нито една година с нула случаи, откакто вирусът беше открит за първи път през 1993 г.“, каза тя.
Този текст е само за информация. За медицински съвет или диагноза се консултирайте със специалист.
