Л екарство на медна основа би могло да предложи нов начин за справяне с болестта на Алцхаймер, след като изследователи установиха, че то намалява токсичните протеини в мозъка, като същевременно подобрява паметта при лабораторни изследвания.
Учени от Университета „Монаш“ съобщават, че съединението, известно като Cu(ATSM), не само е понижило нивата на амилоид-бета, протеин, тясно свързан с Алцхаймер, но е подобрило и дългосрочната пространствена памет.
Техните констатации, публикувани в списанието ACS Chemical Neuroscience, посочват лечение, което е насочено към системата за изхвърляне на отпадъци в мозъка – процес, за който е известно, че се уврежда при хората с това заболяване.
Как се натрупват токсичните протеини при Алцхаймер
Болестта на Алцхаймер се развива отчасти поради натрупването на амилоид-бета в мозъка. При нормални условия тези протеини се изчистват през кръвно-мозъчната бариера – защитен слой, който контролира какво влиза и излиза от мозъка.
С течение на времето обаче тази система става по-малко ефективна при пациенти с Алцхаймер, което позволява на вредните протеини да се натрупват, пише Newsweek.
Централна роля в този процес играят P-гликопротеиновите (P-gp) помпи – транспортни протеини, които помагат за извеждането на отпадъчните продукти от мозъка в кръвния поток. Когато тези помпи загубят функцията си, способността на мозъка да се чисти от токсични материали намалява значително.
Какво установи изследването за Cu(ATSM)
Новото проучване показва, че Cu(ATSM) може да помогне за възстановяването на тази система чрез увеличаване на броя и активността на тези помпи. Водещият автор д-р Джей Пюн обясни, че лечението работи чрез подобряване на функцията на кръвоносните съдове в мозъка, което води както до по-ниски нива на токсични протеини, така и до по-добри когнитивни резултати.
„Това е първото изследване, което показва, че Cu(ATSM) може да увеличи изобилието от изчистващи помпи P-gp в модел на Алцхаймер с 24,1%, като ефективно свързва възстановяването на кръвно-мозъчната бариера с намаляването на токсичните протеини и подобрената когнитивна функция“, каза д-р Пюн.
Екипът установи, че възстановяването на този път за извеждане на отпадъците има измерим ефект. „Чрез подобряване на помпите мозъкът най-накрая може да изчисти уловените отпадъци. За период от 56 дни лечението намали токсичния амилоид-бета с 42% и подобри пространственото обучение с близо 44%“, казват учените.
Резултатите сочат, че възстановяването на кръвно-мозъчната бариера може да бъде ключът към забавянето или обръщането на част от уврежданията, наблюдавани при болестта на Алцхаймер.
Лекарство, което вече е тествано при други състояния
Старшият автор проф. Джоузеф Николацо заяви, че лекарството може да премине към изпитвания върху хора по-бързо от някои други експериментални терапии. Това е така, защото безопасността на Cu(ATSM) вече е била тествана при други неврологични състояния. „Cu(ATSM) е медно съединение с противовъзпалителни и невропротективни свойства, което вече е преминало към клинични изпитвания за състояния като Паркинсон и АЛС (амиотрофична латерална склероза)“, каза Николацо.
Той добави, че намаляването на амилоида в мозъка е значима цел за подобряване на симптомите. „Тъй като е клинично доказано, че намаляването на амилоидното бреме подобрява функционалните резултати, тези предклинични резултати силно подкрепят обосновката за тестване на това лекарство при ранна симптоматична фаза на болестта на Алцхаймер.“
Какво остава неизвестно
Въпреки че констатациите са обещаващи, изследователите все още работят, за да разберат как точно амилоид-бета напуска мозъка, след като бариерата е възстановена. Една от теориите е, че Cu(ATSM) може също така да засили активността на микроглията – имунни клетки, които помагат за разграждането на токсичните протеини.
Д-р Даян Гуденау, доктор по невронауки, който не е пряко свързан с това конкретно изследване, сподели пред Newsweek, че насочването към кръвно-мозъчната бариера и системите за изчистване на отпадъци е обещаваща област, тъй като Алцхаймер не е просто проблем със складирането на плаки.
„Алцхаймер включва биологичната среда на застаряващия мозък, включително биологията на мембраните, възпаленията, съдовата функция, липидния метаболизъм и клетъчната устойчивост... Всички тези компоненти... Така че всеки единмеханизъм все още трябва да бъде валидиран, преди да разберем дали той носи реална клинична полза“, каза той.
Според Гуденау биологията предполага, че амилоидът може да бъде повлиян от по-широката липидна среда на мозъка. „Ключовият въпрос не е просто дали амилоидът се променя, а дали интервенцията подобрява когнитивните способности, функцията и резултатите при хората“, каза той.
„Изследванията трябва да преминат от механизъм и предклинична работа към безопасност за хората, дозировка, ефикасност и в крайна сметка към валидиране, контролирано от FDA (Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ)“, добавя Гуденау.
Какво би могло да означава това за бъдещото лечение
Следващи проучвания ще изследват тези пътища по-подробно. Засега резултатите подчертават потенциала на терапиите, които са насочени както към функцията на кръвоносните съдове, така и към механизмите за изчистване на протеини в мозъка.
На фона на нарастващия брой случаи на деменция и все по-спешната нужда от ефективни лечения, изследването предлага ранни доказателства, че възстановяването на естествената пречиствателна система на мозъка може да изиграе решаваща роля в бъдещите терапии срещу Алцхаймер.
