- Проучване на Университета в Ексетър установи, че 10-минутна слаба електрическа стимулация на мозъка може временно да намали предубеждението при разпознаване на сексуализирани изображения на жени.
- В експеримента участвали 76 студенти, като при получилите активна стимулация изчезнала разликата в обработката на изображенията на мъже и жени.
- Изследователите подчертават, че резултатите са предварителни и не означават лек срещу сексизма, тъй като са измервани зрителни реакции, а не нагласи или поведение.
Леки електрически импулси към мозъка могат да премахнат предубеждение, свързано със сексуалното обективизиране на жените, показва ново проучване, цитирано от The Independent.
Изследването, проведено от Университета в Ексетър, установява, че подаването на електрически ток към скалпа в продължение на 10 минути подобрява способността на участниците да разпознават изображения на сексуализирани жени в изправено положение и премахва разликата в начина, по който се обработват подобни изображения на жени и мъже.
Вече е установено, че хората разпознават лица и тела значително по-добре, когато са в изправено положение, отколкото когато са обърнати с главата надолу. При предметите тази разлика е много по-малка.
Проучвания показват, че както при мъжете, така и при жените, това предимство при разпознаването на изображения в изправено положение намалява, когато става дума за сексуализирани изображения на жени, но не и на мъже. Това предполага, че жените на тези изображения се възприемат по-скоро като предмети.
Красавиците - бич за мъжкия мозък
Професор Чиро Чивиле, ръководител на изследването, заяви: „Сексуалното обективизиране означава да се отнасяме към даден човек като към тяло, което да бъде гледано или използвано, вместо като към цялостна личност. Това е дехуманизиращо отношение, което най-често изпитват жените.
Нашите резултати са първоначално доказателство, че начинът, по който зрителната ни система обработва сексуализирани изображения на жени, може да бъде променен, поне временно, чрез лека стимулация на мозъка. Това беше лабораторно изследване, не измервахме нагласи или поведение, а мозъчната стимулация не е лек срещу сексизма. Проучването обаче ни дава нов начин да изследваме как действа обективизирането.“
Сексуалното обективизиране се свързва с по-голяма толерантност към тормоза, както и със срам от собственото тяло, хранителни разстройства, тревожност и депресия.
В изследването, публикувано в списание Social Neuroscience, участвали 54 студентки и 22 студенти. От тях било поискано да запомнят сексуализирани изображения на жени и мъже модели по бельо, представени както в изправено положение, така и с главата надолу.
След това участниците трябвало да посочат кои модели разпознават, когато изображенията им били смесени с непоказвани досега снимки.
Половината от участниците получили слаба електрическа стимулация на скалпа в продължение на 10 минути, докато останалите били подложени на плацебо процедура, при която стимулацията продължила само 30 секунди. Нито участниците, нито изследователите знаели кой към коя група принадлежи.
Експеримент с инфрачервени камери
В групата с плацебо участниците разпознавали значително по-лесно изображенията на мъжете модели, когато били в изправено положение, отколкото когато били обърнати с главата надолу. При изображенията на жени това предимство било значително по-малко и се доближавало до модела, наблюдаван при разпознаването на предмети.
В групата, получила активна електрическа стимулация на мозъка, способността за разпознаване на изображенията на жени в изправено положение се подобрила, а разликата в начина, по който се обработвали изображенията на мъже и жени, изчезнала.
Професор Чивиле заяви: „Досега изследванията са намалявали това предубеждение чрез промяна на изображенията или на нагласата на наблюдателя, например чрез пикселизиране на сексуализираните части на тялото, предоставяне на информация, която подчертава човешките качества на изобразените хора, или създаване на усещане за по-малка власт у наблюдателите. Ние обаче въздействахме директно върху мозъка на човека, който гледа изображенията.
Двете групи видяха напълно еднакви изображения, така че предубеждението изглежда се корени в начина, по който обработваме видяното, а не в самите изображения. Това открива нови възможности за разбиране на възникването на предубежденията, основани на пола, във възприятието.“
