П разненствата, провеждани в края на октомври, може да са се променили значително спрямо първоначалните езически празници Самайн, но традицията да се носят дегизировки се е запазила в продължение на стотици, ако не и хиляди години. С промяната на модата, морала и причините за маскиране се е променял и самият стил на костюмите.
След като днес само британците харчат около 600 000 000 паунда годишно за хелоуински костюми, тази традиция очевидно няма намерение да изчезне скоро.
- Произход
Известно е, че празненствата Самайн датират още от неолита в Ирландия. Макар да не се знае с точност кога костюмите са станали неизменна част от празника, рисуването на лица с багрила, глина и пепел от ритуалния огън най-вероятно е съществувало от самото начало. Ранните друиди са носили животински кожи и глави, а по време на по-широките езически празненства е било обичайна практика да се добавят кости, рога и конски косми.
Келтите вярвали, че носенето на дегизировка може да прогони злите духове или да прикрие хората като едни от тях - за защита или за безопасно общуване с отвъдното. Ако някой техен враг или враждуващ съсед почине, било прието хората да се обличат като него, за да объркат духа му. Тъй като това е било времето, в което както военните, така и ловните дружини са се завръщали за зимата, широко разпространено е схващането, че брони, кости и дори лица на убити врагове може да са били носени, за да заблудят отмъстителните призраци.
- Мисъл за децата
Първите писмени сведения за маскиране в Шотландия датират от XVI век, но традицията за обикаляне за сладкиши и подаръци се е развила от много по-ранни практики. В Ирландия и Шотландия останало популярно хората да се дегизират като зли духове през нощта, за да уплашат истинските такива. Всеки, на когото му се налагало да излезе по тъмно, се обличал със страховити дървени маски или боядисвал лицето си с вар и боя за белязане на овце.
Костюмите варирали според региона. На Шетландските острови се носели сламени костюми, наречени „скеклинг“, произлизащи от смесеното им келтско и скандинавско наследство. Във Външните Хебриди пък хората добавяли овчи кожи и черепи към есенния си вид, за да го направят по-впечатляващ. Дори след като тази практика загубила популярност сред възрастните, децата продължили да се обличат, за да не бъдат отвлечени от духовете. С времето това се превърнало в обичай, при който малчуганите в костюми обикаляли от къща на къща и събирали плодове и ядки за защита.
- Традицията „муминг“
Така нареченият „муминг“ (улично маскиране и разиграване на сцени) възниква в Англия през ранното Средновековие, като подобни традиции в Ирландия и Шотландия остават популярни чак до XVIII век. Гражданите или „кукерите“ изпълнявали кратки пиеси на улицата, в кръчмите или при обиколките си от врата на врата. Те отбелязвали важни дни през годината, но през октомври техните представления и герои олицетворявали древни духове, които изисквали храна и напитки в замяна на благослови за късмет през предстоящата зима.
Лицата им били боядисвани със сажди или тухлен прах, смесен със свинска мас, и те носели сложни шапки - например високи цилиндри с панделки от плат, за да скрият още по-добре самоличността си. Костюмите били покрити с многобройни слоеве плат или тапети. Понякога герои като Свети Георги се появявали в бяла туника с червен кръст, шутовете просто обличали ярки дрехи, докато всички женски роли били умишлено гротескни и се изпълнявали от мъже.
- Маските са готови
В късното Средновековие обикалянето за сладкиши става изключително популярно по време на християнския празник Вси Светии. Хората носели или ярки костюми, или се обличали като просяци, преди да запеят под прозорците на съседите си.
Успоредно с това, между XV и XVII век, заможните среди организирали развратни маскаради, при които елегантната маска била единственият необходим костюм. Имало е и широко разпространени придворни маскаради с участието на професионални актьори в пищни облекла, както и селски шествия, които пресъздавали „Танца на смъртта“ (Danse Macabre), където участниците се обличали като трупове, представляващи всички съсловия на обществото.
- Готически сти
Предвид строгите социални норми през Викторианската епоха, не е изненадващо, че тогава празненствата около Вси Светии били значително овладени и вкарани в рамки. Проявите, свързани с алкохол и разпуснато поведение, били потискани и до края на епохата Хелоуин вече се възприемал предимно като детски празник.
Викторианците обаче били обсебени от смъртта и нейните ритуали. Затова, въпреки че празникът станал по-семеен - с карамелизирани ябълки и спиритически сеанси - костюмите придобили ясно изразен готически характер. За възрастните това означавало официално парти облекло или традиционна траурна рокля, направени по-неразпознаваеми чрез аксесоари като готически прически, вещерски шапки, крила на прилеп, грим или дяволски рога.
Децата излизали навън да обикалят за подаръци, облечени в домашно изработени маски от плат. Дяволите, духовете и вещиците били изключително популярни, макар често маските да представлявали просто детска интерпретация на човешко лице. Един шотландски автор ги нарича „фалшиви лица“ (fause faces) през 1890 г., но от запазените черно-бели фотографии те по-точно биха могли да се опишат като истински материал за кошмари.
- Революцията на лакомствата
Индустриалната революция оказва огромно влияние върху костюмите за Хелоуин. Домашното шиене отстъпва място на масовото производство и фабриките бързо виждат в това изгодна сезонна възможност.
Още през 1910 г. започва фабричното производство на хартиени маски, а компаниите за знамена използват остатъци от плат, за да изработват костюми на клоуни и шутове. През 30-те години на миналия век костюмите, вдъхновени от герои от медиите, литературата и радиото, стават все по-търсени. Латексовите маски за първи път слизат от конвейерите през 50-те години и остават неизменна част от съвременния Хелоуин.
Днес, с все по-активното участие на възрастните и достъпността на видео уроци за зловещ грим, които правят рисуването по лицата отново изключително популярно, изглежда, че колелото се е завъртяло пълноценно. Някой да иска еленови рога?
