П овече от 100 години след забраната на вековната традиция на пристягане на стъпалата, в Китай са останали съвсем малко жени, подложени на тази практика като деца.
Някога символ на красота и класа, пристягането на стъпалата, известно още като лотосови крачета, се прилагало в Китай от X в., изпада в немилост в началото на XX в. и окончателно е забранено през 1911 г. Въпреки това пристягането на краката продължава в някои селски райони до около 1939 г.
Стъпалата на малките момиченца били увивани и пристягани болезнено с памучни бинтове, с дължина 3 м и ширина 5 см. Стягането е било толкова силно, че да не наруши кръвообръщението, но и да не се позволи на крака да расте.
Процедурата се прилагала на момиченца между 4 и 9 г, преди краката да са напълно развити
и често се извършвала през зимните месеци, когато крачетата на децата са се свили от студа.
Стъпалата се накисвали в топла смес от билки и животинска кръв, за да омекнат, а ноктите се изрязвали възможно най-дълбоко. Пръстите се свиват назад и се притискат към стъпалото, докато не се счупят. След това краката се бинтоват много стегнато.
Превръзките се сваляли редовно, за да се измиват стъпалата и да се масажират, за да бъдат меки, а след това превръзките се поставяли отново и били още по-стегнати.
И така всеки ден, в продължение на години продължава тази болезнена процедура. За богатите семейства, смяната на превръзките ставала поне по веднъж на ден, но за бедните семейства 1-2 пъти в седмицата.
Често с тази задача се заемала някоя възрастна жена в семейството, но това рядко била майката на момичето.
Смятало се, че майката може да изпита съчувствие към болката на дъщеря си и да не стегне бинтовете достатъчно силно.
В резултат на тези мъки някъде около 10-годишна възраст момичетата са имали стъпала с дължина около 10 см. После са започвали да се учат да вървят правилно – като възрастните. И след още 2-3 години били готови за за женитба. Вече възрастните китайски жени имали малки стъпала, характерно деформирани.
Традицията се разпространява по време на династията Сонг и става нещо често срещано сред всички с изключение на нисшата класа. Пристягането на краката е било белег за класата на жената и е прието като символ на красотата в китайската култура. Освен това лотосовите крачета са били предпоставка за намиране на съпруг.
Мъжете възприемали лотосовите крачета като особено еротични,
а най-еротичната им функция била походката на жената с пристегнати стъпала – люлееща се, на малки, ситни стъпчици.
Заради ограничеността на движението на жените с лотосови крачета, те са смятани за перфектните съпруги, тъй като зависят изцяло от семейството си, а по-късно и от съпруга си.
