Н а 30 ноември православните християни почитат паметта на св. апостол Андрей Първозвани – първия ученик, последвал Христос, и един от най-важните проповедници на ранното християнство. У нас празникът е известен като Андреевден и е свързан с редица обичаи, поверия и ритуали, които отбелязват „захранването на зимата“ и символичния стремеж към плодородие и здраве.
Кой е св. апостол Андрей Първозвани
Св. Андрей е брат на апостол Петър и произхожда от Витсаида, край Галилейското езеро. Първоначално е ученик на св. Йоан Кръстител, но след срещата си с Христос става първият, който Го последва – оттук и името Първозвани.
Апостолът посвещава живота си на проповедничество и според преданието достига до земите около Черно море и Балканите. Затова в българската традиция той е почитан като покровител и първопроповедник на християнството по нашите земи.
Св. Андрей приема мъченическа смърт в гръцкия град Патра, където е разпънат на наклонен кръст във формата на X, известен като „Андреев кръст“.
Легендата за св. Андрей в българските земи
Българската народна традиция пази интересна легенда за светеца. Според преданието той живеел сам в гората и един ден мечка му изяла вола. Андрей я укорил, след което животното коленичило и му позволило да го впрегне.
Така св. Андрей станал укротител на мечките и техен повелител. Оттук идват вярванията, че на Андреевден мечките „се раздвижват“, а зимният сезон започва наистина.
Традиции и обичаи на Андреевден
Най-разпространеният български обичай на 30 ноември е варенето на едри зърнени храни – най-често царевица, боб, жито, нахут или леща. Според поверието всяко зрънце трябва да набъбне, за да има берекет, здраве и плодородие през следващата година. Народът казва: „Колкото се умножава варивото, толкова да се умножи и доброто в дома“.
В миналото жените не са предели, не са тъкали и не са гасили огнището, за да не дразнят светеца и „мечките“.
На някои места се правят и малки ритуали за здраве – например да се даде лъжичка варена царевица на децата, „за да растат като нея“.
Какво не се прави на Андреевден
С традицията са свързани и няколко забрани:
- Не се работи тежка и опасна работа, за да не се „разгневят мечките“.
- Не се мете, за да не се изхвърли късметът от дома.
- Не се дават вещи на заем, защото се вярва, че така човек „дава берекета си“.
Какво се яде на празника
Трапезата е постна, тъй като Андреевден попада по време на Коледните пости. Най-важното присъствие е варивото – символ на растеж и изобилие.
Обичайни ястия са:
- варена царевица
- варен боб или жито
- постни сарми
- тиква
- печени или варени кестени
- постна питка
Някои семейства раздават от варивото на съседи за здраве и благоденствие.
Кой празнува имен ден на 30 ноември
На Андреевден празнуват всички, носещи имена, свързани с Андрей: Андрей, Андрея, Андреан, Андреана, Андриан, Андриян, Андриана, Андрес, както и в някои региони Еньо, Енчо, Ена.
