П роучване на клетъчния метаболизъм разкрива нова роля на ензима HSL (хормонално-чувствителна липаза), която може да проправи пътя към напълно нови подходи за лечение на затлъстяването.
- Какво беше изследвано?
Ензимът HSL стартира разграждането на мазнините, когато организмът се нуждае от енергия – например при гладуване или стрес. Обикновено HSL се намира в цитоплазмата (течната част на клетките) и се активира от адреналин и други хормони.
При хора със затлъстяване нивата на HSL често са понижени. Това изглежда логично: когато ензимът е по-малко активен, мазнините се натрупват по-лесно. Интересното е, че при хора с пълен дефицит на HSL възниква противоположният проблем – липодистрофия, състояние, при което тялото почти не може да съхранява мазнини. Този парадокс подсказва, че HSL има допълнителни функции, които досега са оставали незабелязани.
- Основното откритие
Изследователите установяват, че част от HSL не се намира в цитоплазмата, а в ядрото на мастните клетки – контролния център, където се съдържат гените. Веднъж попаднал в ядрото, HSL влияе върху активността на гени, които помагат на мастните клетки да съхраняват енергия правилно и да поддържат нормална структура на тъканите.
Без този ядрен HSL клетката губи контрол върху това колко мазнини трябва да съхранява. Затова хората с пълен дефицит на HSL почти нямат мастна тъкан. При затлъстяване пък клетките могат да изгубят контрол върху същия механизъм, но по противоположен начин.
Откритието показва, че HSL изпълнява не една, а две ключови роли: участва в разграждането на мазнините и едновременно регулира генната активност в ядрото.
- Какво показаха експериментите с животни?
Мишките, на които липсва HSL, почти нямат мастни резерви. Техните мастни клетки не могат да складират енергия и тъкан просто не се образува.
При затлъстели мишки се наблюдава обратното: твърде голямо количество HSL се натрупва в ядрата на мастните клетки. Този излишък води до нарушения във функционирането на митохондриите – енергийните централи на клетката – и до проблеми в контрола на глюкозата.
Тези резултати показват, че мастните клетки се нуждаят от точно определен баланс на HSL. Както недостигът, така и излишъкът предизвикват нарушения, които променят способността на тъканите да съхраняват и изразходват енергия.
- Как това може да помогне за лечението на затлъстяването?
Следващата стъпка е да се проучи тази връзка на различни етапи от затлъстяването и да се проследи как се променят нивата на HSL в ядрото при животни с различна степен на метаболитни нарушения. Учените искат да открият и начин за контролиране на количеството HSL в ядрото.
Авторите смятат, че прецизното управление на HSL може да се превърне в основа за бъдещи терапевтични стратегии. Става дума не за изгаряне на излишните мазнини, а за възстановяване на нормалната функция на самите мастни клетки. Подобен подход би могъл да помогне за предотвратяване на усложненията, които често съпътстват затлъстяването.
