Б ългария остава държавата с най-големи различия в разполагаемите доходи в Европейския съюз. През 2025 г. коефициентът на Джини у нас достига 37,7 пункта при средна стойност от 29,2 за Съюза, сочат данните на „Евростат“ за доходите и условията на живот. Разликата от 8,5 пункта поставя страната ни в значително по-неблагоприятна позиция от останалите държави членки и откроява устойчивото предизвикателство пред социалната и икономическата политика.
Митът за обедняването: Българите могат да си позволят двойно повече от преди 10 години
На другия полюс с най-ниско неравенство се нарежда Словакия с коефициент от 23,0, следвана от Белгия (23,4) и Чехия (24,0). Високи нива на доходно разслоение се наблюдават още в Латвия (35,6) и Литва (35,5). Въпреки това България запазва първото място в негативната европейска класация, макар показателят ѝ леко да се подобрява спрямо отчетените 38,4 пункта през 2024 г.
Растящите доходи не означават автоматично по-справедливо разпределение
Коефициентът на Джини измерва степента, в която разпределението на доходите се отклонява от пълното равенство. Показателят варира от 0 (напълно еднакви доходи) до 100 (крайна концентрация, при която целият доход е в един човек). Колкото по-висок е резултатът, толкова по-дълбока е ножицата в разполагаемите доходи след данъци и социални трансфери.
Европейската статистика показва, че през 2025 г. медианният годишен еквивалентен разполагаем доход в ЕС е 22 638 стандарта на покупателната способност (PPS) на човек. От тях 6 274 PPS се формират от публични социални трансфери и пенсии, което потвърждава ключовата роля на държавата в подкрепата на домакинствата.
България е с най-висок ръст на реалните заплати в Европа
По-нисък риск от бедност, но дълбоки социални различия
Изследването на „Евростат“ разкрива и друг важен тенденционен обрат: делът на хората в риск от бедност спрямо фиксираната база от 2019 г. спада в ЕС от 16,5% до 13,0% през 2025 г. В България е отчетено едно от най-значителните понижения – спад с 15,3 процентни пункта до 7,3%. По-високо темпо на намаление бележи единствено Румъния (спад с 17,4 пункта до 6,4%).
Положителната динамика при бедността обаче не заличва високото доходно неравенство. Експертите разясняват, че двата показателя измерват различни икономически явления. Докато единият проследява нивото на бедност спрямо конкретна базова година, то другият измерва самата ножица в разпределението на ресурсите през съответния период.
Поради тази причина намаляването на хората под прага на бедност не означава автоматично, че дистанцията между най-богатите и най-бедните слоеве на обществото се е свила, а извежда на преден план необходимостта от по-ефективни социални механизми.
