А дриан Николов от ИПИ разглежда покупателната способност на българина за последното десетилетие. Данните за доходите, потреблението и бедността очертават картина на нарастващо благосъстояние през последните години, а не на обедняване.
Реалните доходи и покупателната способност на домакинствата се повишават, а структурата на разходите постепенно се измества от базови потребности към повече разходи за свободно време, култура и образование.
В същото време бедността и неравенството остават сериозен проблем, но са все по-силно концентрирани в определени уязвими групи. Това ясно демонстрира, че социалната политика трябва да се насочва по-прецизно към хората с най-висок риск, пише икономистът, цитиран от Агенция „Фокус“.
Индексът на реалния доход – с други думи, промяната на средния доход минус инфлацията, което измерва промяната в покупателната способност– расте с равномерни темпове през последното десетилетие.
Ясно можем да отграничим три периода – относително бавен линеен ръст до 2021 г., временно забавяне заради на двуцифрената инфлация през 2022 г. и отчетливо ускоряване на ръста през последните две години: между 2023 и 2024 г. увеличението на реалния доход е с 13%, между 2024 и 2025 г. – 12%. Това за пореден път подчертава извода, че не само е несъстоятелно да се говори за обедняване (и съответно да се мислят мерки за справянето с него), напротив – въпреки значителната инфлация през последните пет години, домакинствата могат да си позволят почти два пъти повече стоки и услуги в сравнение с десетилетие по-рано.
Този процес е свързан и с постепенна промяна в структурата на разходите на домакинствата. Храната вече заема 29,3% от общите разходи, спад от 1,5 процентни пункта спрямо 2016 г. – т.е. българите отделят по-малко за храна въпреки изпреварващата инфлация при хранителните стоки.
Независимо от значителния ръст на цените на недвижимите имоти и наемите, общите разходи за дома (включващи и режийните) са намалели от 14,3% на 10,7%. Обратно, ръст има в дела на разходите за свободно време, култура и образование в домакинските бюджети. Значително повишение има и при дела на данъците и социалните осигуровки (до общо 15,4% от разходите), което отразява увеличаването на трудовите възнаграждения, високата заетост и рекордно ниска безработица.
По-умерен оптимизъм идва по линия на данните за бедността през 2025 г. Делът на бедните се задържа над 21%, но заради спада на населението броят на хората под актуалната линия на бедност е 1,369 млн. души, което представлява номинален спад дори и спрямо 2022 г., когато броят на бедните е бил над 1,55 млн. души.
Важно е да отбележим, че линията на бедност (442 евро за 2025 г.) расте с темп над годишната инфлация, което означава, че покупателната способност на домакинствата около линията на бедност нараства. Повод за умерен оптимизъм дава и постепенното свиване на показателите на неравенство, въпреки че страната остава сред тези с най-високо неравенство в дохода в рамките на ЕС.
Основните фактори зад бедността остават без промяна. Делът на бедните сред ромите приближава 2/3, докато при българите е отчетливо под средния за страната – 15%. При хората с начално и без образование бедните приближават 50%, а сред безработните той е 55%. Тези три фактора – успешното участие на пазара на труд, образованието и провалената ромска интеграция до голяма степен определят динамиката и разпределението на бедността у нас и, заедно с изпреварващия ръст на доходите на горните доходни групи, формират неравенството.
Моментната снимка на доходите, покупателната способност и бедността дават ясна насока за нужните промени на социалната политика в непосредствено бъдеще. Липсват аргументи за мерки в подкрепа на потреблението или намеси в цени, още повече за такива насочени хоризонтално към цялото население; още повече, те създават риск от допълнителна инфлация. Остава обаче нуждата от преформатиране на модела на социална помощ в посока по-добро прицелване на разходите чрез профилиране и оценка на реалните потребности – това следва да е приоритет на екипа на бъдещия социален министър. Конкретните стъпки към това, са, най-общо:
- Обединяване на основните помощи в единна доходна подкрепа – месечни социални помощи, отопление и част от семейните помощи да се оценяват по общ критерий: дохода на домакинството.
- Разделяне на подкрепата на два ясни вектора – първият да е универсална подкрепа срещу бедност и материални лишения, а вторият – подкрепа за хора със специфични потребности, например нужда от грижа, самостоятелен живот или допълнителни средства, свързани със здравословно състояние.
- По-пълна интеграция на услуги, лична помощ и парични трансфери – системата да започва от оценка на нуждите на конкретния човек и домакинството, след което да предлага комбинация от социални услуги, лична помощ и финансова подкрепа; на местно ниво това означава една контактна точка и повече услуги в дома и общността.
