Вирусът „Шамонда“ е бил идентифициран у човешки пациент за първи път, съобщиха френските здравни власти в четвъртък, като добавиха, че на този етап не виждат риск за населението.
Пренасяният от насекоми вирус засяга предимно добитъка, по-специално едрия рогат добитък, и се предава от хапещи мушици. Досега се смяташе, че той не може да се предава на хора, съобщи френското правителство.
Основната хипотеза е, че пациентът може да се е заразил в Източна Франция, където вирусът е циркулирал сред животните през пролетта и лятото на 2026 г., пише The Independent.
Пациентът, който е бил с имунодефицит, е починал през октомври, докато се е лекувал в болничния комплекс „Hospices Civils de Lyon“ от тежко заболяване, съобщи министерството на земеделието.
„Клиничните, биологичните и епидемиологичните проучвания все още продължават“, съобщиха оттам, като оцениха, че мозъчните усложнения, наблюдавани при пациента, е „много вероятно“ да са свързани с инфекцията с „Шамонда“.
„Въпреки десетилетията на циркулация на вируса „Шамонда“ в Африка и Азия, досега не са били документирани случаи при хора. Поради това това е изключителен случай, настъпил при пациент с тежък имунодефицит. Напомняме, че въз основа на настоящите познания за този вирус, до днес не е установен здравен риск за общото население“, заявява ведомството.
Идентифициран за първи път в Нигерия през средата на 60-те години на миналия век, Ортобунявирусът оттогава е откриван спорадично при животни в Африка и Япония. През тази година той се разпространява сред няколко европейски държави.
Заболяването може да причини внезапна треска, редки изпражнения и коремен дискомфорт при възрастните говеда, според Агенцията за здравеопазване на животните и растенията на Обединеното кралство, която миналия месец отбеляза, че вирусът е бил открит при крави в Джърси.
Агенцията заяви, че са документирани аборти при заразени говеда, и отбеляза опасения, че инфекцията по време на бременност може да доведе до вродени аномалии. Заболяването е било установено също при овце, кози, коне и алпаки, допълват оттам.
Вирусът „Шамонда“ е открит за първи път в Германия през август, а вече е регистриран във Франция, Швейцария и Австрия, съобщи лабораторията за ветеринарна диагностика Laboklin. Към момента няма налична ваксина.
„Шамонда“ е РНК вирус, принадлежащ към серогрупата Simbu, и е генетично свързан с вируса Шмаленберг. Според Британското земеделско бюро не се е смятало, че вирусът е фатален за едрия рогат добитък.
Какво е вирусът „Шамонда“
Вирусът „Шамонда“ (SHAV) е РНК вирус, принадлежащ към род Orthobunyavirus от семейство Peribunyaviridae. Той е член на серогрупата Симбу, която включва и други вируси със значение за ветеринарната медицина, като вируса Акабане и вируса Шмаленберг. Шамонда е арбовирус (вирус, пренасян от членестоноги), който се предава основно от хапещи мушици от род Culicoides. Той засяга предимно преживни животни, включително говеда, овце и кози.
Вирусът е изолиран за първи път през 1966 г. от говеда в село Шамонда, Нигерия, откъдето произлиза и името му. След откриването му неговото присъствие е потвърдено в различни части на Африка и Азия, включително в страни като Япония, Израел и Зимбабве. Географското разпространение на вируса Шамонда е тясно свързано с местообитанията и активността на неговите компетентни насекоми вектори.
Инфекцията при възрастни, небременни животни обикновено е асимптоматична или протича с лека, краткотрайна треска и не предизвиква сериозни здравословни проблеми. Основното клинично и икономическо значение на вируса произтича от способността му да преминава през плацентата и да заразява плода по време на бременност. Инфектирането на бременно животно в критичен етап от развитието на плода може да доведе до тежки вродени малформации при новородените – състояние, известно като синдром на артрогрипоза-хидраненцефалия. Засегнатите телета и агнета може да се родят с деформирани, неподвижни стави (артрогрипоза), тежки мозъчни дефекти като хидраненцефалия (почти пълна липса на мозъчни полукълба), както и други неврологични и скелетни аномалии. Тези увреждания често водят до аборти, мъртвораждания или раждане на нежизнеспособно потомство, което причинява значителни икономически загуби в животновъдството.
Епидемиологията на вируса Шамонда зависи от динамичното взаимодействие между вируса, вектора (Culicoides) и възприемчивите преживни животни. Епидемиите често имат сезонен характер, съответстващ на периодите на висока активност на векторите.
Диагнозата обикновено се поставя чрез серологични изследвания за откриване на антитела при майката или чрез откриване на вирусна РНК в тъкани от засегнатия плод или новородено с помощта на молекулярни методи като полимеразна верижна реакция (PCR). Стратегиите за контрол са насочени предимно към управление на векторните популации за намаляване на риска от предаване. Счита се, че вирусът не представлява значителен патоген за хората.