С поред ново проучване, анализиращо следите от тяхното образуване, два гигантски каньона на Луната са били създадени за по-малко от десет минути.
Откритията могат да окажат влияние върху предстоящите мисии на НАСА до далечната страна на Луната, наречени „Артемида“.
Импактният басейн Шрьодингер, кръстен на известния квантов физик и хипотетичен убиец на котки Ервин Шрьодингер, е впечатляващо голям кратер, разположен в рамките на по-големия басейн Южен полюс-Айткен на обратната страна на Луната. Като един от най-младите познати ни басейни, той е добре запазен, което го прави примамлива цел за всеки, който иска да научи повече за процесите на образуване на басейни.
В новото изследване Дейвид Кринг, Даниел Каленборн и Гарет Колинс се опитват да направят точно това и да обяснят гигантските каньони, които заобикалят басейна с диаметър ~320 км. Изследваните каньони, Vallis Schrödinger и Vallis Planck, са сравними по размер с Гранд Каньон на Земята. Дължината на Vallis Schrödinger е ~270 км и дълбочината му е ~2,7 км, а на Vallis Planck - ~280 км и дълбочината му е ~3,5 км.
Не е сигурно как са се образували тези каньони. В изследването екипът разглежда снимки, направени на далечната страна на Луната, и създава карти, които да им помогнат да изчислят траекторията на отломките, изхвърлени по време на удара, формирал басейна. Моделирайки удара, те отбелязват ключови разлики във формирането на Гранд Каньон и каньоните на Луната.
„Докато Големият каньон в Аризона е издълбан от вода през последните 5-6 милиона години и от интегрирани палеоканьони, образувани преди 70 милиона години, то лунните долини Vallis Schrödinger и Vallis Planck са издълбани от потоци от скални удари за по-малко от 10 минути“, пише екипът в своето изследване.
Според анализа каньоните са се образували за времето, необходимо за приготвяне на замразена лазаня в микровълнова фурна, при удар, при който отломките са се разлетели със скорост между 0,95 км/сек и 1,28 км/сек. Въпреки че е трудно да се определи точната енергия, която е била използвана, ударът със сигурност е бил голям.
„Енергията, необходима за създаването на големите каньони на Луната, е 1200-2200 пъти по-голяма от енергията на ядрените експлозии, планирани някога за изкопаване на втори Панамски канал на Земята, повече от 700 пъти по-голяма от общата мощност на ядрените експлозии на САЩ, СССР и Китай и около 130 пъти по-голяма от енергията в световния списък с ядрени оръжия“, обяснява екипът.
Макар че може да го включите в графата „готино да се знае“, НАСА може да поиска да разгледа резултатите по-отблизо. Според екипа това може да има няколко последици за предстоящата мисия с екипаж „Артемида“.
„Асиметричното разпределение на изхвърлените частици, заложено в кратерните лъчи на Шрьодингер, предполага, че има по-малко изхвърлени частици от удара на Шрьодингер, които покриват кандидат-площадките за кацане, и по този начин астронавтите и роботизираните средства ще могат по-лесно да вземат проби от SPA [Южен полюс-Айткен] и от лежащите под тях проби от първичната кора.“
Освен това екипът предполага, че стареенето на пробите от басейна би могло да провери „хипотезата за лунен ударен катаклизъм“, която предполага, че Луната е претърпяла „засилен период“ на бомбардиране преди около 3,8 милиарда години, както и други идеи.
„На местата, където кратерите пробиват одеялото от изхвърляния на SPA, те могат да разкрият първичната кора. Изкопаният материал от SPA и всякаква първична кора могат да бъдат използвани за проверка на хипотезата за лунен магмен океан за диференциацията на планетите и хипотезата за гигантски удар за произхода на системата Земя-Луна, наред с много други цели. Тъй като ударното събитие на Шрьодингер разпръсна по-голямата част от изхвърлянето си далеч от местата за кацане на кандидатите за Артемида, тези цели е по-вероятно да бъдат постигнати“, обясняват те.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
