К огато поривите на вятъра надхвърлят 150 км/ч, а сградите на остров Ливингстън вибрират под силата на ледената стихия, се раждат истории, които звучат повече като киносценарий, отколкото като научен отчет.
В света на големите открития има места, където природата все още е абсолютен господар. Едно от тях е българската база „Св. Климент Охридски“. Докато у нас зимата отстъпва, на Антарктида 34-тата българска експедиция преминава през своите най-драматични и вълнуващи моменти.
Нито един човек, чието сърце бие в ритъма на приключенията, не може да остана равнодушен към това, което нашите полярници постигат там, където човешкият крак стъпва рядко, а куражът е задължително оборудване.
Танц с бурята и научно възкресение
Тазгодишната експедиция със сигурност ще бъде запомнена и с една от най-мощните бури, която се случи в самото начало на експедицията през ноември. Представете си гледката: научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421), който отплава от Варна на 7 ноември и прекоси Атлантика, е принуден да търси убежище в залива пред испанската база „Хуан Карлос I“.
Вълните и вятърът са толкова свирепи, че слизането на брега е физически невъзможно. На сушата, в нашата база, учените наблюдават как постройките треперят, а придвижването между тях се превръща в опасна игра със стихиите.
Но Антарктида не е само лед и вятър – тя е сцена за наука от световна класа. Веднага щом стихията утихва, на 10 февруари (вторник) беше направена историческа стъпка: официално беше открита нова метеорологична и сеизмологична лаборатория. Този проект, реализиран съвместно с Обединените арабски емирства, е доказателство, че българската база се превръща в международен хъб за иновации. Проф. Христо Пимпирев и колегите му от ОАЕ поставиха основите на изследвания, които ще ни помогнат да разберем по-добре пулса на планетата.
Дрожди срещу рака и гмуркане в ледената бездна
Докато логистиците се борят с климата, учените на базата работят върху проекти, които могат да променят бъдещето на медицината. Микробиологът Снежана Русинова-Видева изследва антарктически дрожди – миниатюрни организми, оцеляващи в екстремен студ, които крият потенциал за създаване на антиракови лечения, нова козметика и мощни пробиотици.
В същото време, под повърхността на ледените води, се случи нещо друго безпрецедентно. Гръцките океанолози Дионисия Ригату и Елени Китину извършиха първото научно гмуркане в историята на българските експедиции. Придружени от опитния екип на базата и доктора Атанас Пелтеков, те се спуснаха в дълбините край Ливингстън, за да разкрият тайните на морското дъно.
Логистика на ръба: Корабът-мост
НИК 421 не е просто плавателен съд; той е жизнената нишка на експедицията. На 12 февруари, корабът извърши сложни маневри, транспортирайки групи между о. Ливингстън, о. Дисепшън и о. Кинг Джордж. България помага и на своите партньори, превозвайки испански учени и материали – истинско полярно братство в действие.
На борда вече са и последните участници в експедицията, сред които дерматологът проф. Развигор Дърленски и иконописецът Ганка Павлова. Те поеха щафетата в един динамичен ден, в който други, начело с проф. Пимпирев, потеглиха към дома през Чили.
Къде се срещат вярата и науката?
Антарктида е място на крайности, но и на смирение. Проектите по картиране на морското дъно от Олег Василев и Кирил Велковски или проследяването на сеизмичната активност на ледниците от Гергана Георгиева са само парчета от огромния пъзел, който нашите учени редят всеки ден.
Българският флаг продължава да се вее гордо на о. Ливингстън, напомняйки ни, че макар и малка държава, България има своето запазено място в голямата наука. 34-тата експедиция доказа, че нито вятърът от 150 км/ч, нито ледените води на Южния океан могат да спрат стремежа на човешкия дух към познанието.
