50-годишна жена от Обединеното кралство твърди, че е съхранила младежкия си вид, като не се е усмихвала през последните 40 години. Без смях с приятелки. Без сълзи от радост при раждането на дъщеря ѝ. Без кокетни усмивки по срещи.
„Нямам бръчки, защото се научих да контролирам лицевите си мускули“, казва Тес Кристиан. „Всички ме питат дали си слагам ботокс, но не съм го правила. Знам, че е благодарение на факта, че не съм се смеела или усмихвала, откакто бях тийнейджърка. Отдадеността ми се отплати – нямам нито една линия по лицето си.“
Възможно ли е наистина?
Ако оставим настрана скептицизма дали е възможно човек да не се усмихне нито веднъж за 40 години (може ли да се влюбиш без усмивка?), изглежда още по-малко вероятно тя да не се е изкривила от болка по време на раждане. Другите изражения на лицето също създават фини линии. Повярвайте ми: преди години, докато работех по материал в последната минута и не можех да се свържа с важен събеседник, нарекох вертикалната резка, която внезапно се появи на челото ми, в негова чест.
Комплимент ли е „лицето с ботокс“?
Нека обърнем внимание и на хвалбата „всички мислят, че имам ботокс“. Това наистина ли е комплимент? Не ме разбирайте погрешно – сигурна съм, че ботоксът може да изглежда естествено, но никога не съм срещала някого, на когото да кажа: „Уау, колко естествено изглеждащ ботокс имаш“. Просто защото, ако изглежда добре, изобщо не забелязваш, че го има.
Ако хората питат Кристиан дали има ботокс, те всъщност казват, че каменното ѝ лице изглежда неестествено, нали? Тя обаче твърди, че не е нещастна: „Не е като да съм отчаяна. Обичам живота. Просто не изпитвам нужда да го показвам, разхождайки се с „риктус“ (фиксирана, принудена усмивка) на лицето.“
Цената на красотата
Ясно е, че тази дама ще отнесе доста критики за избора си (който, пак казвам, вероятно дори не е реален), затова няма да нападам прекалено. Всеки има право да прави каквото реши, за да се чувства добре. Но ще кажа, че отказът от усмивки звучи като един от най-неприятните разкрасителни трикове.
