Д али най-накрая са разгадали загадката на древноегипетската „пирамидална схема“? Извънземните може и да не са построили пирамидите, но древните египтяни може да са разполагали с доста хитър метод.
Съвременен 3D модел предполага, че Великата пирамида в Гиза е била изградена с помощта на специална скрита рампа, която е позволила тя да бъде построена за по-малко от две десетилетия, според новаторско изследване, публикувано в списание Nature и цитирано от The New York Post.
В продължение на десетилетия археолозите си блъскат главите как древните работници са успели да построят най-голямата пирамида в Египет. Те са били особено озадачени как са успели да вдигнат 2,3 милиона блока, някои от които тежат над 60 тона, без помощта на съвременни машини и при това да запазят прецизната геометрия на структурата. Ако това постижение не е било достатъчно впечатляващо, пирамидите са били построени за по-малко от 30 години.
За да хвърли светлина върху този подвиг на човешкото инженерство, компютърният учен Висенте Луис Росел Роиг тества теорията, че „адаптивна, многоремпова интегрирана крайна рампа (IER) система може да постигне документирания темп на строителство в рамките на материалните и технологичните ограничения на Старото царство и да даде проверими предсказания на терен“.
Според модела на Роиг, който симулира как е изградена пирамидата, като същевременно остава стабилна, материалите са били транспортирани чрез централна рампа, вградена в външната структура на пирамидата, а не чрез мрежа от външни рампи.
Работниците оставяли части от външните слоеве отворени, за да могат да придвижват материали и хора по тях по възходящ маршрут.
С напредването на строителството тези отвори били запълвани, като по този начин се премахвали видимите следи от рампата след завършването на пирамидата.
Чрез пропускане и последващо запълване на „периферните редове“ работниците създали спираловидна рампа, която се изкачвала заедно със строежа на пирамидата.
Макар че теории за рампи са били предлагани и преди, схемата на Роиг е първата, която обяснява как строителството е могло да напредва без да създава препятствия или да изисква допълнителни строителни материали.
Може би най-важното е, че този модел съответства на времевата рамка за построяването на пирамидата. Методът с рампата показва, че блоковете биха могли да се поставят на всеки четири до шест минути, което, екстраполирано, означава, че пирамидата е могла да бъде завършена за период между 14 и 21 години.
Когато се вземат предвид добивът на камък, транспортът и почивките на работниците, този период се увеличава до между 20 и 27 години, което все пак попада в рамките на приетите оценки.
Предложената теория за рампата също така отчита ограниченията в теглото и необяснените празнини в структурата, които според модела на Роиг са били умишлена част от строителния процес. В нея се взема предвид и износването в определени области, като то се приписва на строителния трафик и на местата, където структурата впоследствие е била запълвана.
В крайна сметка моделът позволява да се обясни как строителството на пирамидата е било привидно ускорено, без това да повлияе на крайния вид на монумента.
