О громният и изключително древен некропол в Сакара, разположен в египетската пустиня, е изпълнен с исторически чудеса. Седемнадесет египетски владетели са избрали това място за своето вечно упокоение, изграждайки там пирамиди и гробници за задгробния си живот, пише Historic Mysteries.
Това със сигурност не са най-големите или най-добре запазените пирамиди в целия Египет. Но те са най-старите, а сред тях е разположена стъпаловидната пирамида на Джосер, най-старата от всички.
Смята се, че тази пирамида е в центъра на най-стария цялостен каменен строителен комплекс в историята. Невъзможно е да се надцени колко монументален е бил този проект: от тази първа структура произлиза цялото египетско пирамидално строителство, обхващащо хиляди години.
Откриха древноегипетска гробница на близо 5000 години край Кайро (СНИМКИ)
Какво е накарало фараона, известен като Джосер, да построи такава странна гробница ? И какво знаем за самия загадъчен фараон и света, в който е живял?
Гробница за всички времена
Located just outside #Cairo, is the oldest complete stone building complex known in history! Built circa 2670BC Pharaoh Djoser was the first royal to have a pyramid built for himself. Djoser's Pyramid stood 62m (203 ft) tall & was covered in polished white limestone. #Egypt pic.twitter.com/mpiZahepKZ
— Michele | The Intrepid Guide (@intrepidguide) March 25, 2018
Джосер, управлявал по време на Третата династия на Египет (около 2670–2640 г. пр.н.е.), възвестява зората на Старото царство — първата епоха, в която Египет е наистина обединен под един владетел. Това е и времето, когато започва разцветът на пирамидалното строителство, което ще остави отпечатък върху египетската култура за хилядолетия напред.
Фараонът Джосер, известен на народа си като Нетджерихет, което означава „божествен по тяло“, често е смятан за архитект на това консолидиране на царската власт и централизация на държавата. Решението му да издигне пирамида е едновременно религиозен и политически акт, символизиращ неговата несравнима власт и връзката му с божественото.
Самата пирамида е проектирана от неговия везир Имхотеп, който по-късно ще бъде обожествен заради архитектурните си иновации. Дизайнът на Имхотеп е революционен, превръщайки традиционната мастаба (правоъгълна гробница с плосък покрив ) в извисяваща се шестстепенна структура, простираща се към небесата. И, най-важното, той я е построил от камък, защото е трябвало да издържи вечно.
Целта на пирамидата на Джосер надхвърля обикновеното погребение; тя е била декларация за божественост, предназначена да осигури вечния му живот и продължаващо управление в отвъдния живот. Тази структура е служила като централна част на обширен погребален комплекс, където са се извършвали ритуали за поддържане на душата на починалия цар.
Няколкото слоя на пирамидата представлявали (почти буквални) стъпала, по които Джосер щял да се издигне към бога на слънцето Ра — символ на задълбочаващата се връзка между фараона и божественото. Като първия владетел, който съсредоточава цялата власт в свои ръце, Джосер имал нужда от нещо безпрецедентно, което да остане след смъртта му и да покаже, че не умира като човек, а възкръсва като бог.
Всеки следващ фараон също искал да претендира за тази небесна легитимност — пирамидата се превърнала в удобен път към божествен статус. След Джосер, пирамидалното строителство се утвърдило като сърцевина на египетската култура, отразяваща сложните ѝ вярвания за задгробния живот.
Всяка пирамида, издигаща се от пясъците на Египет, била не само гробница, но и стартова площадка за душата на фараона — средство за преминаване в отвъдното и за обожествяване. Тази вяра се кореняла в понятието „маат“ — космическият ред, който фараонът поддържал както приживе, така и след смъртта си.
Любопитното е, че пирамидалната форма не е била планирана от самото начало. Архитектът Имхотеп просто търсел форма, която да издигне фараона към небето — подобно на църковните кули в по-късните религии. Това можело да бъде кула или друга структура, но пирамидата се оказала най-стабилна и най-устойчива — неслучайно е оцеляла хилядолетия.
След като осъзнали, че пирамидата ги превръща в богове, фараоните започнали да вярват, че по-голяма и по-съвършена пирамида означава по-висш бог. Така, от стъпаловидната пирамида на Джосер до гладкостенните пирамиди, еволюцията била бърза.
Неговият наследник Снеферу експериментирал с различни форми, докато достигне до съвършената — Червената пирамида в Дахшур. Именно тя подготвя сцената за сина му Хуфу, който ще построи Велика пирамида в Гиза — едно от Седемте чудеса на древния свят.
Тази архитектурна революция не била само техническа. Тя отразявала цяла теологична трансформация. Основите на египетската космология и религия се изграждат именно около тези първи пирамиди — и всичко това се случва в рамките само на няколко поколения.
Пирамиди завинаги
Разпространението на пирамидите след управлението на Джосер свидетелства за успеха на тази архитектурна форма като въплъщение на стремежите, вярванията и амбициите на Древен Египет. През следващите векове пирамидата продължава да се усъвършенства и разгръща, достигайки своя апогей до края на Средното царство — почти хиляда години по-късно.
През цялото това време всяка нова пирамида напомня за двойната природа на фараона — като земен владетел и божествен посредник. Всяка една, макар и различна по форма и мащаб, носи в себе си наследството на визията на Джосер: стремеж към вечност, към възход и божествено присъствие.
Но дори и тези величествени структури не устояват напълно на течението на времето. В продължение на хилядолетия много от тях са били разграбвани, опустошавани, лишени от съкровищата си и оставяни на произвола на природата.
И все пак, те оцеляват. Пирамидите остават неми свидетели на изобретателността, духовната дълбочина и инженерния гений на древноегипетската цивилизация. Днес пирамидата на Джосер в Сакара продължава да бъде магнит за учени и посетители от цял свят — място, където може да се зърне началото на една архитектурна и духовна революция, белязала цяла епоха.
