П реди повече от 500 години един православен свещеник пристига на остров Икария, заинтригуван от слуховете за необичайното дълголетие на местните жители. Той прекарва шест месеца в изследване на ежедневието им, опитвайки се да разгадае тайната зад техния забележително дълъг живот.
Днес Икария е официално призната за една от петте „сини зони“ на планетата – региони, в които хората масово доживяват до дълбока старост в отлично здраве. Но този егейски рай е много повече от просто здравна дестинация. Островът притежава богата история, преплетена с гръцката митология и наследството на римляни, османци и византийци. Най-добрият начин да го изживеете е като местните: забавете темпото, отделете време и оставете вечния дух на мястото да ви води.
- Как да стигнете и да се придвижвате?
До този скрит остров се стига най-лесно от Атина. Можете да изберете вътрешен полет, но по-романтичният и препоръчителен маршрут е с ферибот – пътуването отнема около 8 часа.
Икария е малка – с население от едва 9000 души и площ от 250 кв. км. Тъй като теренът е изключително скалист и пресечен от планинската верига Атерас, наемането на малка кола (за предпочитане автоматик) е задължително. Тук няма големи магистрали, а само тесни маршрути през планински проходи. Любопитен факт е, че местните мотоциклетисти масово избягват носенето на каски, сякаш правилата за движение тук не важат.
- От рибарското селище до античните кули
Столицата Агиос Кирикос е възникнала преди 300 години като рибарско пристанище, а днес е идеален център за първите дни от престоя ви. Градът очарова с бели къщи със сини прозорци, а белгийският архитект Йожен Дюпре е проектирал две от най-важните сгради: митрополитската църква „Свети Кирик и Жулиета“ с нейния отличителен син купол и неокласическата сграда на Археологическия музей.
На североизток се намират останките на Дракано – древно елинистично укрепление от IV в. пр.н.е. Неговата кръгла кула се извисява на 50-метрова скала, откриваща спираща дъха гледка към островите Фурни и Самос.
- Безсмъртната вода и лечебните извори
Поколения наред са пътували до Икария заради лечебната сила на термалните ѝ води. Седалището на баните е в градчето Терма. Освен официалните Общински бани, истинското скрито съкровище е малка пещера вдясно от плажа, където можете да се насладите на гореща термална баня директно в морската вода.
Още по-впечатляващи са изворите на Лефкада на юг. Водата там е радонова и извира от ръба на скала, оцветявайки морската флора в наситено червено и зелено. Наблизо се намира и естественият извор Атанато Неро („Безсмъртна вода“). Легендата разказва, че той дарява дълголетие, но има и страничен ефект: всеки, който пие от него, се влюбва безнадеждно в Икария и никога не иска да си тръгне.
- По стъпките на митовете: Икар и Артемида
Митологията оживява на крайбрежието на Ваони, където се намира Амфитеатърът на Икар. В древността Омир описва острова с имената Ихтиоеса (богат на риба) и Анемоеса (ветровит). Днешното име Икария идва директно от мита за Икар – синът на Дедал, който пада в тези води, след като восъкът на крилата му се разтапя от слънцето. Според преданията, амфитеатърът е издигнат точно на мястото, където Херакъл открива безжизненото тяло на младежа.
На северозапад, близо до курорта Арменистис, се намира плажът Нас. Точно там, където река Халарис се влива в морето, през VIII в. пр.н.е. е процъфтявало най-важното светилище на острова – Храмът на Артемида Таврополос. Разходката нагоре по устието на реката ще ви отведе и до красивия водопад Халарис.
Архитектурно бижу е и параклисът „Свети Теоктист“ – малък храм, скрит дълбоко в скална пещера под огромни камъни, който е сред най-фотографираните места на острова.
- Вълшебният еликсир: Виното, което успокоява
Островът е прочут с древното си вино pramnios oenos. Омир споменава в поемите си вълшебния коктейл кикеон – смес от това силно вино, настъргано козе сирене, ечемичено брашно и мед, която се е използвала с медицински цели. Лечебните свойства на напитката са хвалени и от бащата на медицината Хипократ.
Днес тази древна методология е жива във винарната Afianes Wines, където виното отлежава в глинени съдове (амфори), заровени в земята. На острова се отглеждат два уникални сорта грозде: Фокиано (за червено вино) и местният автохтонен сорт Беглери, чиито древни лозя по чудо оцеляват след филоксерата в началото на XX век.
- Скалните скулптури на вятъра и древната столица
В другия край на острова се намира местността Метеорите (да не се бърка с манастирите в Централна Гърция). Това е природен шедьовър от скали, изваяни от морската сол и ветровете. В най-ниската част се издига фарът „Каво Папас“, построен в края на XIX век.
Пътуването завършва в Евдилос – древната столица на острова, изградена във формата на амфитеатър. На 10 минути от нея се намира античният град Камос (някогашният Ойоне) – най-плодородната земя на острова, където можете да разгледате руините на най-стария акропол и византийски Одеон.
Какво да опитате от местната кухня?
- Напитки: Традиционното гръцко кафе, което се вари бавно и се сервира с гъста утайка на дъното.
- Улична храна: Домашни баници – спанакопита (със спанак) и тиропита (със сирене).
- На масата: Свежа гръцка салата, крехко сувлаки, традиционна разядка от фава (жълт грах) и сгряваща супа с кюфтета юварлакия.
- Кулинарни спирки: В Агиос Кирикос не пропускайте сладкарница Zagorás и ресторант Klimatania. В Арменистис се доверете на таверните Paschalia и Mary Mary, а за автентична домашна храна посетете Eviva Mousikó Kafeneío в селцето Стели.
