З ападната Римска империя е известна с това, че е приключила през 476 г. с оттеглянето на последния император от трона. Но град Рим е продължил да съществува, пише Live Science.
И така, какво се е случило с „Вечния град“, след като вече не е бил столица на една от най-големите и дълготрайни империи, които някога са съществували?
В столетието след падането на империята, множество сили са се борили за Рим в поредица от опустошителни войни. Население на града се срива и един исторически текст твърди, че той дори е бил изоставен за кратък период от време.
Рим не е бил построен за един ден: римляните вярвали, че е основан през 753 г. пр.н.е., въпреки че археологическите разкопки сочат, че той датира от по-рано. Независимо от това кога е основан градът, той се превръща в седалище на властта на огромна империя, простираща се от Британските острови до Северна Африка.
Но в крайна сметка империята стана прекалено голяма, за да бъде управлявана от един човек. Римската империя се раздели окончателно през V век сл. Хр., като Западната Римска империя се управляваше от Рим или от италианския град Равена, на около 175 мили (280 километра) североизточно от Рим, а Източната Римска империя – от Константинопол. Западната Римска империя претърпя множество нашествия от различни „варварски“ групи през V век и загуби голяма част от територията си, преди да падне официално.
Империята приключила, след като Ромул Августул, последният западен император, бил принуден да абдикира от човек на име Одоакър, германски воин и „варварин“, който станал владетел на Рим и други части от Италия. Той обаче отказал да се обяви за император и Западната Римска империя официално престанала да съществува. Вместо това той изпратил пратеник да донесе императорските регалии на императора на Източната Римска империя като жест за подобряване на отношенията.
Между 488 и 493 г. сл. Хр. войските на Одоакър са разгромени в поредица от кампании, предприети от Теодорих, водач на остготите, „варварска“ група, която е нахлула както в източната, така и в западната част на Римската империя. Одоакър е убит, а Теодорих става владетел на Рим, както и на голяма част от Италия. Той управлява до смъртта си през 526 г.
Rome was buried and abandoned until excavations began after the mud flood and this image was observed all over the world.
— @AndTartary and antiquity (@andtartary2) October 4, 2024
Not at all what you are shown in history lessons. pic.twitter.com/GmB1ecvoNT
Съхранените записи и археологическите доказателства сочат, че Теодорих се е грижил за Рим. „Гражданите на Рим са били силно подкрепяни от него: той е плащал за поддръжката на паметниците, за игрите в цирка и Колизеума, осигурявал е безплатно или субсидирано зърно и списъкът продължава“, разказа Джон Арнолд, доцент по древна и средновековна история в Университета на Тълса.
Макар че Рим не е бил атакуван от външни групи по време на царуването на Теодорих, той е страдал от вътрешни проблеми. Населението на Рим е било предимно християнско, а папата е имал седалище там, но изборите за нов папа понякога са били спорни.
„През 498 г. имаше спорни папски избори, които доведеха до разкол в Рим“, като между 501 и 507 г. управляваха едновременно двама папи, каза Арнолд. „Това доведе до насилие по улиците и римляните от Рим всъщност се обърнаха към Теодорих с молба да се застъпи, което той направи с неохота.“
Съществувала е и силна омраза към евреите, която довела до бунтове. „Римляните в Италия също изглежда са били по-загрижени за евреите, отколкото за готите: през този период е имало редица случаи на антисемитски бунтове в Рим и други градове“, каза Арнолд. Антисемитските бунтове не са били ограничени само до Рим, а са се случвали и в други градове в региона през този период, каза Арнолд.
Не е ясно колко евреи са живели в Рим през този период, но те са живели в Рим в продължение на много векове преди това. По това време повечето римляни са се обърнали към християнството и напрежението между двете религии може да е допринесло за бунтовете.
Византийско нашествие
Нещата се променят драстично за Рим след смъртта на Теодорих, когато Юстиниан I, император на Източната Римска империя, или Византийската империя, нахлува в Италия през 535 г. Рим е на предната линия и контролът над града се сменя няколко пъти между войските на Юстиниан и остготските сили.
What happened to Rome after the empire fell?https://t.co/YeBxkCqiuw pic.twitter.com/B08GQ815Dk
— Patrizia Rinaldi (@patriziarn) July 29, 2025
Един текст от Източната Римска империя, известен като „Хрониката на Марцелин Комес“, твърди, че през 547 г. състоянието на Рим е достигнало „точка, в която нито човек, нито животно не е останало там“ и градът е бил изоставен за 40 дни (превод на Бертран Ланкон). Макар че съвременните историци са склонни да считат това за преувеличение, общоприето е, че към този момент Рим е загубил голяма част от населението си.
През 554 г. войските на Юстиниан превземат Рим за последен път и градът попада под контрола на Византийската империя. Това обаче не донася дълготраен мир, тъй като през 568 г. група от Централна Европа, наречена лангобарди, напада Италия. Те завземат голяма част от византийската територия, но не успяват да превземат Рим, който остава под византийски контрол.
„Ломбардите никога не превзеха Рим, въпреки че го обсаждаха няколко пъти“, пише Хендрик Дей, професор по изкуство и история на изкуството, в книгата си „Създаването на средновековния Рим: Нов профил на града, 400-1420“ (Cambridge University Press, 2021).
Много по-малък град
През четвърти век град Рим е имал население от около 1 милион души. Но този брой е спаднал до около 80 000 в началото на шести век и след това е намалял още повече до края на кампанията на Юстиниан, сподели Ноел Ленски, професор по класическа филология и история в Йейлския университет, в имейл до Live Science. Ленски отбеляза, че част от това население са били роби.
Освен войната и робството, жителите на Рим са преживели и други проблеми, включително природни бедствия и здравни кризи.
„През същия период се наблюдаваха широко разпространени гладове, големи климатични събития, които доведеха до глобално застудяване, и избухване на бубонна чума, което вероятно доведе до значителен демографски спад“, каза Арнолд. „Към края на века някои хора вярваха, че краят на света наближава“, добави Арнолд, отбелязвайки, че папа Григорий I (управлявал от 590 до 604 г.) е бил един от тях.
Но „Градът на седемте хълма“ продължи да бъде център на религията и културата през вековете, отчасти защото папата се намира там, във Ватикана. Днес Рим е популярен град за посещение от туристи.
