Н а 11 май 330 г. император Константин създава Новия Рим, който после става известен като Константинопол - сърцето на Византийската империя.
С разпадането на старата езическа Римска империя вниманието на императорите се насочва към изток. Когато Диоклециан се възкачва на трона през 284 г., той разделя империята и създава втора столица в Никомедия – днешен Измит, Турция, на източния бряг на Мраморно море. Оттук управлява Източната империя и превръща града в четвъртия по значение център на империята.
Преследвания и промени
Диоклециан надминава предшествениците си по ожесточеност в стремежа си да унищожи християнството. Когато Никомедия е опожарена до основи, той, подобно на Нерон, хвърля вината върху християните, поставяйки началото на най-тежката вълна от гонения, които познава църквата. Императорският му едикт от 303 г. забрани изповядването на християнството от империята – политика, следвана и от наследниците му до Миланския едикт на Константин десет години по-късно, който дава пълна свобода на християните.
Тетрархия и столици
В периода, известен като тетрархия, империята се управлява от четирима императори, като никой от тях не използва Рим за своя столица. Бащата на Константин и самият Константин управляват от Германия, край Рейн. По-възрастният император на Запада обичайно пребивава в Милано, Северна Италия, а върховният император на Изток се установява в Турция – столицата на Диоклециан е Никомедия. Младшият император е базиран в Антиохия, Сирия. Изборът на големи градове близо до границите и стратегическите ресурси е с цел по-ефективна защита срещу варвари и справяне с въстания.
Рим – церемониален център
May 21st is the feast of Emperor Saint Constantine the Great, “Equal-to-the-Apostles”: Dardanian military tribune, Augustus, founder of New Rome (also known as Constantinople), issuer of the Edict of Milan, convener of the First Council of Nicaea, and convert to Christianity. pic.twitter.com/CpY8j45iz5
— Tradical (@NoTrueScotist) May 21, 2019
Постепенно Рим се превръща основно в церемониална столица и губи реалното си влияние. Дори и днес градът не е водещ икономически или финансов център в Италия – значението му е по-скоро политическо и религиозно. През вековете често се правят опити столицата да се премести на по-подходящо място.
Константин и Новият Рим
В тази традиция се вписва и Константин, който прави решителна крачка напред – създава столица, "Нов Рим", християнска по замисъл и без езически богове. Той избира древния град Византия, чийто име ще даде начало и на термина „византийска цивилизация“.
Визия и символика
Според някои легенди благосклонността на Константин към християнството идва след сън, в който вижда кръст в небето и надпис „In hoc signo vinces“ („С този знак ще победиш“). Когато се буди, нарежда кръстът да бъде изрисуван на щитовете на войниците си. През 312 г., в битката при Милвийския мост, Константин побеждава Максенций и става император на Западната Римска империя.
До септември 324 г. Константин постига контрол и над Изтока, побеждавайки Лициний в битка при днешния Юскюдар, на азиатския бряг на Босфора. Веднага след това прекосява стратегическия воден път и почти без съпротива завладява Византия.
Раждането на Византия
Константин ясно разбира стратегическата стойност на Византия – градът е на кръстопътя между Европа и Азия. Точно тук, а не в Рим, той вижда бъдещето. Така край залива Златен рог и Мраморно море, събирайки Изтока и Запада, той създава новата столица – "Новия Рим".
Тя заема площ четири пъти по-голяма от класическия Рим и, както и старият, е разположена върху седем хълма. С този акт се поставя началото на Византийската империя, чието могъщество и влияние ще се простират още повече от хиляда години.
Още на тази дата:
- 1904 г. - Роден е Салвадор Дали, емблематичен испански артист
- 1981 г. - Ямайската реге звезда Боб Марли почина от рак на 36 години
- 1997 г. - Компютърът за игра на шах на IBM Deep Blue побеждава Гари Каспаров; това отбеляза първия път, когато настоящ световен шампион губи мач от компютър при турнирни условия.
