П овече от век се смяташе, че емблематичното произведение на Винсент ван Гог „Звездна нощ“ е резултат от въображение, предишни скици и спомени от гледките иззад решетките на прозореца в спалнята му в психиатричната болница във Франция.
Според учени от Южна Корея обаче, картинатa от 1889 г. най-вероятно е базирана много повече на реално наблюдение, отколкото на фантазия. Те твърдят, че са идентифицирали действителното нощно небе, което нидерландският постимпресионист вероятно е пресъздал.
Фееричното небе малко преди разсъмване, изпълнено с големи, ярки звезди, сияещ полумесец и синьо-бели спирали, доминира над пейзажа с изразителен кипарис и сгушено в далечината планинско село. Този небесен пейзаж наподобява подредбата на звездите през ранните часове на 22 юли 1889 г., се посочва в изследване, публикувано в списание Scientific Reports.
Изследователи от южнокорейската космическа компания SLLAB и университета „Кюнг Хи“ в Сеул са използвали отделна скица на Ван Гог, за която се смята, че показва същия пейзаж, за да определят точното хълмисто място, което той е виждал.
Те са локализирали мястото югозападно от болницата близо до Сен Реми дьо Прованс в Южна Франция, където Ван Гог създава платното по време на 12-месечния си престой.
Учените са направили симулация на небето над този хълмист район в ранните часове на 22 юли 1889 г. Тя е показала, че Луната и Венера са били разположени в противоположните ъгли на рамката, Луната високо в горния десен ъгъл, а Венера долу вляво.
Между тях се е намирал звездният куп Хиади, съставен от стотици звезди в съзвездието Бик (Телец). Известно е, че пет от най-ярките звезди в това съзвездие са видими с просто око, а купът Хиади образува ясна форма на буквата „V“.
В картината на Ван Гог Луната е разположена в горния десен ъгъл, диагонално над Венера (в центъра вляво), а други звезди са позиционирани вляво от Луната.
„Един художник не рисува звездите в техния реален размер или ориентация. Звездният куп върху платното може да бъде по-голям, по-малък или леко килнат спрямо реалността“, обяснява водещият автор на изследването Илайджа Чон-хюн Ким, астроном, инженер и изпълнителен директор на SLLAB.
Затова изследователите са използвали Прокрустов анализ на формата, който „премахва разликите в позицията, размера и ротацията и сравнява само „формата“ между две групи точки“. Това им е позволило с висока точност да съпоставят пет от звездите в централната част на „Звездна нощ“ с подредбата на купа Хиади в онази конкретна нощ.
„Относителните позиции на звездите запазват скелета на Хиадите“, заключват изследователите, като добавят, че това показва как „произведението не е измислило небе, което не е съществувало, а е пренесло наблюдавана подредба върху платното чрез стилистично засилване“.
Същият статистически анализ е позволил на учените да свържат и картината на Ван Гог от 1888 г. „Кафене тераса през нощта“ със звездния образ на Летния триъгълник.
Интерпретации с повишено внимание
Според Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, където се съхранява платното, „Звездна нощ“ е нарисувана в средата на юни 1889 г. Тази датировка на изкуствоведите се базира на писмо на Ван Гог до брат му Тео от около 18 юни, в което той пише: „Най-накрая имам пейзаж с маслинови дървета, както и ново изследване на звездно небе“.
В онези дни обаче Луната е била почти пълна, а не във формата на намаляващ полумесец, както я е изобразил Ван Гог. „Освен това периодът около 19 юни е близо до лятното слънцестоене, когато в небето малко преди разсъмване няма ярки и впечатляващи звезди. За разлика от тогава, около 22 юли Хиадите са изгрявали на изток заедно с Венера, а формата на Луната е била много близка до полумесеца от картината“, допълва Ким.
Новопредложеният юлски период се подкрепя и от предишни анализи на платното, които показват, че художникът е оставил незагрети места за звездите и е запълнил тези празнини едва след като синьото небе е било нарисувано. Според изследователите това потвърждава, че подредбата на звездите е била „предварително замислена структура“ и е била „планирана съзнателно“.
Дълго време се смяташе, че Ван Гог е претърпял силен припадък в средата на юли, който го е обездвижил за седмици напред и би направил невъзможно наблюдението и рисуването по онова време.
Новият прочит на оригиналните френски и нидерландски писма, както и на метеорологичните данни от епохата обаче показва, че кризата може да се е случила в края на юли и да е продължила само ден-два.
„Авторите предлагат интересна рамка, която комбинира астрономическо моделиране, исторически метеорологични данни и анализ на писма, за да определят прозореца на наблюдения в края на юли 1889 г.“, коментира Юнсиан Хуан, доцент в Центъра по морска метеорология към университета Сямен в Китай.
Въпреки тази „свежа“ гледна точка обаче той подчертава, че „астрономическите съвпадения върху платно трябва да се интерпретират предпазливо“.
Хуан, който не е участвал в проучването, допълва: „Винсент ван Гог е бил майстор на постимпресионизма, а не оптична камера. Опитът да се закова конкретна дата основно въз основа на небесни координати върху платно остава крехка хипотеза“.
Връзката между изкуство и астрономия
„Бидейки артист, Винсент най-вероятно е комбинирал „въображение“ и „наблюдение“. Например, най-очевидното разминаване с датата през юни е формата на Луната. Ами ако той просто не е харесал пълната луна и е използвал творческата си свобода?“, казва астрономът Улрике Кухнер, изследовател и куратор в областта на връзката между изкуство и наука.
Кухнер описва изследването като „вълнуваща детективска работа“ и отбелязва: „Ако датата се промени, историческите книги за здравословното му състояние също трябва да се актуализират, защото моментът на припадъка му и способността му да рисува след това ще трябва да се преразгледат“.
Тя обаче посочва, че фундаменталният въпрос, дали произведението е спонтанна фантазия или реалистично изображение на базата на наблюдение, всъщност не получава окончателен отговор от това изследване.
Проучването е ограничено и от метеорологичните записи от XIX в., които предхождат стандартизираните наблюдения и нямат прецизността на съвременните данни. Изследването не може да установи със сигурност и кога Ван Гог е започнал платното и дали по-късно не е нанасял корекции.
Въпреки че звездният куп от 22 юли 1889 г. пасва най-добре с централната част на „Звездна нощ“, учените предполагат, че в картината са интегрирани наблюдения от няколко последователни нощи.
„Последователността на щрихите или евентуални последващи корекции не могат да се определят от астрономията. Това, което предлагаме, е възможността Винсент да е заченал идеята през юни и да е завършил картината след 22 юли“, казва Ким.
„Това е личното ми мнение, а не официален резултат от изследването ни, но имайки предвид начина му на работа, е напълно възможно той да е завършил изоставено платно за много кратко време. В „Звездна нощ“ има доста оголени места, където изобщо няма нанесена боя. Това съвпада с хипотезата, че работата е била завършена набързо“, добавя той.
Ким вярва, че откриването на допълнителни френски метеорологични съобщения или писма на Ван Гог до други художници от онова време би могло да определи с още по-голяма точност кога точно е създадена легендарната творба.
