Т е помогнаха на Винсент ван Гог да се превърне в един от най-известните и влиятелни художници в историята на изкуството. Но защо именно слънчогледите го обсебиха – и защо това се случи с толкова много творци преди и след него?
Когато чуем името на Ван Гог, повечето от нас незабавно си представят неговите емблематични слънчогледи – смели, сияйни и наситени с топли, цитрусови тонове. Това е част от неговата разпознаваема "марка", която самият художник целенасочено изгражда. „Слънчогледът е мой“, пише той в едно писмо – израз на желанието му да бъде свързван с това дръзко, почти човешко по размер растение с огнена корона от венчелистчета.
Каква е символиката на слънчогледите
Заедно със "Звездна нощ", "Слънчогледите" са може би най-разпознаваемото му произведение. Ван Гог обаче рисува още 10 картини, посветени на това цвете. Те възникват в три кратки периода на вдъхновение: първият – четири картини, създадени в Париж през 1887 г.; вторият – нова серия от четири платна, нарисувани за по-малко от седмица през 1888 г. в Арл; и третият – през 1889 г., когато той копира три от предходните композиции.
Най-известните версии от 1888 г. са създадени в момент на творчески подем и жизнена еуфория – „с наслада като от марсилски буябес“, както самият Ван Гог пише. И въпреки това, в писмата си той никога не дава ясно тълкуване на значението им.
От една страна, слънчогледите му служат като поле за експерименти с цветове – особено с различните нюанси на жълтото. От друга, те са създадени като украса за дома, който Ван Гог споделя за кратко с художника Пол Гоген.
Гоген е споделял възхитата си от другите картини на слънчогледи на Ван го, така че може би тези произведения въплъщават и копнежа му за приятелство, творческо сътрудничество и признание – мечти, които така и не се сбъдват приживе. Гоген напуска къщата само два месеца по-късно, а Ван Гог умира на 37 години, продал едва няколко свои картини.
И все пак, Слънчогледите бързо придобиват култов статус в началото на XX век. Артистичният авангард на Европа е първият, който ги възприема като гениални. През 1920 г. писателката Катрин Мансфийлд споделя, че „жълтите цветя, пълни със слънце“ събуждат нейното творческо вдъхновение. Три години по-късно критикът Роджър Фрай описва слънчогледите като „триумфален успех“ и символ на „изобилие, жизненост и интензивна емоция“. Така те се превръщат в част от легендата, която прави Ван Гог един от великите майстори на модерността.
Нов живот за слънчогледите в съвременното изкуство
Днес влиянието на Ван Гог продължава да вдъхновява – включително и един от водещите съвременни творци, Анселм Кийфър. В новата изложба на Кралската академия Kiefer / Van Gogh, слънчогледите заемат централно място.
Сред най-впечатляващите произведения е Данае – скулптура, изобразяваща слънчоглед, израстващ от купчина книги. В друга работа – дърворезбата Hortus Conclusus, цветето никне от тялото на легнал човек. Тези образи насочват вниманието към дълбоката символика на растението – и в изкуството на Кийфър, и в това на Ван Гог.
„За Ван Гог слънчогледът олицетворяваше неговия идеал за Юга“, казва кураторът Жулиен Домерк. Прованс се превръща за него в символ на светлина, топлина и духовно спасение. В същото време, като добре образован познавач на историята на изкуството, Ван Гог следва и дълбока традиция. В композициите му слънчогледите увяхват, почерняват, изсъхват – едно артистично размишление върху преходността на живота.
Историческа символика: от митологията до политиката
Слънчогледите навлизат в Европа сравнително късно – едва през XVI век, след откритията на Колумб. Но бързо се превръщат в символ, вдъхновяващ художници и поети – от Мария ван Остервик до Уилям Блейк и Алън Гинсбърг.
Заради феномена хелиотропизъм (движение към слънцето), те се свързват с мита за Клити – девойка, влюбена в слънчевия бог Аполон, която се превръща в цвете, вперило взор към небето. Така слънчогледът става алегория на вярност и отдаденост – както романтична, така и духовна.
В изкуството от XVII век често се използва за изразяване на любов, брак или религиозна вяра. Антъни ван Дайк например го включва в Автопортрет със слънчоглед, намеквайки за вярност към своя покровител, крал Чарлз I. В съвременното изкуство символиката остава актуална – както се вижда в Слънчогледовите семена на Ай Уейуей, където милиони порцеланови семена напомнят за култа към личността на Мао Цзедун.
От Ван Гог до Кийфър: разсъждение за човешкото съществуване
Мотивът, който обединява всичко това, е темата за вярността – към другите, към изкуството, към идеалите. В писмо до сестра си, Ван Гог описва картините си като „вик на болка, но също и символ на благодарност“, сякаш отъждествява себе си със слънчогледа – скромен, постоянен, обречен да търси светлина.
Кийфър доразвива тази идея. За него слънчогледът е едновременно символ на разруха и на надежда. В неговите творби цветята често са изсъхнали, почернели – но все пак раждат семена, които падат на земята и носят възможност за нов живот.
Неговото вдъхновение идва и от мислителя Робърт Флъд, който вярва в връзката между небесните тела и живота на Земята. Така в творбите на Кийфър слънчогледът става мост между тленното и вечното.
Последната светлина на лятото
В ръцете на Ван Гог и Кийфър, Helianthus annuus надхвърля ботаниката. Той олицетворява нашето вечно търсене на смисъл, на духовна светлина, на надежда сред преходността на битието.
Слънчогледите гледат нагоре – към слънцето, към небето, към божественото. И напомнят, че дори най-краткият момент на цъфтеж може да бъде израз на вечност.
криза, която тихо расте" />
