М асовите протести на младите хора в Европа оставят впечатлението, че изгледите за бъдещето на това поколение са мрачни. Но дали е така? Дали днес поколението Z е изправено пред по-големи предизвикателства, отколкото са били младите хора, представителите на т.нар. бейби бумъри, в края на миналия век? Какво обединява и какво разделя двете поколения? Експертът по проблемите на младежта Симон Шнетцер коментира, че естествено би било да се попита дали и тогава е било трудно, но младите се концентрират върху собствените си проблеми днес, като решаващ въпрос остава дали им е вдъхната достатъчно увереност за живота и работата им, за да продължат да финансират обществената система, пише Deutsche Welle.
От статистическите данни се вижда, че и двете поколения – Z и бумърите – са засегнати от обществените промени, макар и в различна степен, като проблемът с жилищата и пенсиите е належащ. Все по-малко млади хора трябва да плащат разходите за все повече пенсионери, като в Германия например съотношението на работещи спрямо пенсионери спада драстично от 3,73 към 1 през 1957 година до 2,1 през 2025 година, а през 2045 година се очаква да достигне едва 1,73. За да се смекчи тази тенденция и осигурителните вноски да се поддържат стабилни, пенсионното осигуряване получава огромни годишни субсидии от федералния бюджет, което принуждава все повече групи от населението да плащат за финансирането на пенсиите, докато делът на пенсионерите с нужда от социални помощи бележи сериозен ръст през последните десетилетия.
Повишаването на наемите засяга най-вече хората с по-ниски доходи, като тежестта на жилищните разходи за уязвимите домакинства бележи сериозен ръст от деветдесетте години насам. Въпреки това експертите отбелязват, че именно поколенията на бумърите притежават милиони жилища и имоти, които през следващите години ще сменят собствениците си чрез продажба, преместване в домове за възрастни хора или унаследяване, което потенциално може да доведе до успокояване на пазара и спад в цените в някои региони. В същото време публичните инвестиции в образованието се увеличават, макар това все още да не решава напълно проблема с хроничния недостиг на учители, обусловен от вълната от пенсиониране при бумърите и демографските промени.
Сериозно предизвикателство пред младите хора остават и климатичните промени, като прогнозите сочат, че децата днес ще преживяват многократно по-често екстремни горещи вълни в сравнение с предишните поколения, ако сегашната политика не се промени. Всичко това показва, че предизвикателствата пред двете епохи се различават по форма, но са дълбоко свързани. Според изследователя Симон Шнетцер поколението Z и бумърите споделят една обща съдба и единственият начин за постигане на устойчиви перспективи за благосъстоятелен живот е изграждането на мостове и конструктивен диалог между поколенията за дефиниране на общи решения.